Това е обичайния годишен очерк, в който накратко ще припомня най-интересните фото преживявания от изминалата година.

Януари

Сняг падна едва в края на месеца и машинално отскочих до Странджа. За пореден път съжалих, че съм избрал тази дестинация.

Много по-интересни се оказаха околностите на града. Язовирите преливаха, но въпреки щетите които донесоха, беше красиво.

26-ти януари беше най-мразовития ден. Морето буквално вреше, а пясъка и скалите бяха сковани в лед.

Февруари

Вместо да ходя по снежните планини едва се отместих до Равда. Ако руския кораб не беше затънал до Крайморие, така невзрачно щеше да отлети и този месец.

Март

Полека започнах да излизам от вцепенението, което ме беше обхванало.
Залезите край морето – Равда, нос Акин, залив Врамос.

Изнесох към Родопите. Сетих се да ходя в планината по никое време, когато снега вече беше започнал да се топи.

Април

Разходих се из Искърския пролом.

Началото на пролетта е благодатно време за снимане из горите и влажните райони. Влагата, обаче, е способна да измокри до кост и най-непромокаемите материи.

Обиколих надлъж и шир пътищата на Добруджа – от Тервел до Силистра.

Май

Всеки ден от месец май е неповторим и трябва да се оползотворява. Върнах се на скалите Корабите край Синеморец. Мислех си, че повече от това не мога са измокря, но почакайте малко.

Често взимам необмислени решения. Такова беше изтощителното ходене от Синеморец до Резово и обратно.

Открих прекрасния резерват Стенето в любимия Централен Балкан. Дивият чесън беше нацъфтял. Бях като в приказка.

Брегът на Силистар е толкова красив.

Прелетях над морето с аероплан.

Завърших месеца с Боров Камък, водопад във Врачанския балкан.
Отбих се и на Соколския манастир.

Юни

След като нелепо се простих с верния ми Canon 5D, дойде ред на наследника му 5D mkII. Първите кадри бяха от язовир Голям Беглик, после Девинската екопътека.

Типичен за юни пролетен дъжд, пак море, докато не направих брутален преход в мъгливия Балкан. Под това разбирайте влага, мъгла, студ, вятър, никаква видимост и измокряне до кости. Не се оплаквам, този тип изживявания ми е от любимите.

Юли

Лятото всеки се втурва към морето, моята посока, обаче, е планината.
Семково.

После в китното родопско селце Ягодина.

Ледът на Седемте Рилски езера се е стопил. За пореден път се качих през езеро Скакавица, за да усетя тръпката.

Септември

В края на лятото обичайните отпускарски дестинации, като язовир Голям Беглик, опустяват. Сутрините са смразяващи, но именно в това е красотата на високопланинските водоеми – целите димят.

Набелязал съм си места, които искам да посетя, но в точно определено време. Кончето, в Пирин, е едно от тях. Понякога и минута закъснение може да пропилее златния шанс. Закъснях с тръгването и така не успях да се кача достатъчно високо, за да издебна Вихрен и Кутело преди да изчезнат в облаците.

И отново познатите дестинации – Атанасовското езеро по здрач, Червенка.

Октомври

Бих всички рекорди по снимане и изминати километри този месец.
Първа дестинация беше яз. Широка Поляна.

После яз. Батак.

За есенни цветове беше рано, но това не ми попречи за тренировъчно изпитание в Стара Планина и масива Равнец.

Дълго ще е да пускам снимки от всяко пътуване, затова синтезирам фотописите от северна-централна България – Стенето през есента, Гложенски манастир, около Карлуково, Пещера Стълбица, Каньона на река Вит.

Придвижвам се в южна-централна България. Перперикон, Един есенен ден,
Фотински водопад.

По високите места в края на октомври зимата подрани.

Ноември

Голямо разочарование беше да видя един тотално погубен резерват.
Безхаберието на отговорните и загрижени за природата на България хора е поразително.

За последните цветни есенни дни избрах необичайна дестинация – лесопарк Липник.

Снимах стари градчета, като Несебър и Созопол.

Декември

Пристрастен съм към зимното море, когато вълните беснеят сред скалите на някой див бряг.

Обичам времето да ме изненадва.

Леденият порив на вятъра е безсилен да ме спре да се доближа опасно близко до гневното море.

Почти след година се върнах да преоткрия Странджа в малките затънтени селца, заспали в зимна дрямка.

Наминах в Жеравна преди да се стопи снега.

С незабравимо разсъмване край Змийския остров приключвам фото-очерка за 2010 година.