Без предварителна нагласа, взех че се озовах в Ягодина. Обиколих селото няколко пъти, докато открия най-хубавата къща за гости. Двата дена преминаха със шеметна скорост и време за излежаване почти не остана. Затова, пък, пребродих повечето околни баири и насъбрах красиви спомени за много време напред.
Веднага, след като разтоварих багажите, попитах стопанина за ориентир до площадката Орлово Око, под връх Св. Илия. Час преди залез поех по трудния черен терен към билото, откъдето се разкрива обзорна гледка към родопското селце.
Преди върха спрях да помогна на възрастна двойка закъсали с Нива. Предпазната кора под картера се беше скъсала и стържеше в земята. Хората бяха много притеснени, но проблема беше оправен бързо.
Черният път свършва преди върха. Случих на хубав залез, да се чудиш какво по-напред снимаш.
От площадката се вижда Буйновското ждрело и криволичещия път. Точно отсреща, наблюдателните ще забележат високото селце Чала.
Площадката е поставена тук през 2009-та година.
Дълго се задържа красивата светлина този ден.
Нужно ли е да споменавам, че по заран се излюпих от леглото преди първи петли. Селото се намира в нещо като долина и сутрин редовно е обвито в мъгла.
Ха насам, ха на там и скоро целия бях прогизнал от утринната роса. Бях решил да се кача отново до върха, пеш. Доката селцето приятно се излежаваше в пелените на мъглата, върхът спеше непробудно под плътен юрган от облаци. Разходих се само да картофените ниви, където висят човекоподобни плашила, за сплашване на диви прасета, които са големи почитатели на картофите.
Тръгнах по стария път за Триград, но заради яркото слънце скоро се отказах.
Из околностите на селото е пълно с подобни бараки.
Върнах се отново при обесените плашила.
На следващата сутрин бях като заварен за леглото, едва успях да стана. Първоначално тръгнах към ждрелото, но мъглата там се беше разсеяла. Набързо се върнах и отново поех по пътеката за Триград.
Същото място, което не ме впечатли предния ден, в ранното мъгливо утро е толкова различно.
Слънчеви лъчи прорязват димящата гора.
Паяци сушат паяжините си.
Това беше едно кратко, но приказно изживяване в прекрасното родопско село Ягодина.
13 responses to “Ягодина”
Тези с плашилата ме настръхват сериозно. Не знам за дивите прасета, но, ако в сумрака ми изникне едно такова…
Иначе, както обикновено, слабо при теб няма 🙂
Трябваше да снимаш и по-дебелото плашило )) То по вечер изглежда абсолютно като обесен човек %))
Като си спомня черния път от селото нагоре….нямам представа, как караш по тия пътища )) Но наистина много красив залез си уцелил, като и изгрев )
Невероятен фотопис! Поздравления,Евгени! Благодаря, че споделяш толкова красиви мигове с всички нас!
Страхотни снимки. С такива фотоси всяко място би изглеждало приказно!
Нечовешка красота, уникални снимки, просто чудно
всичко е прелестно,но не намери ли случайно и няка
ква черквица или параклисче с кръстче……..
на 14.08 бях там невероятна природа и красиви изгледи
Много хубави снимки, но те уверявам, че си пропуснал най-хубавата къща за гости! Увери се за себе си: www.***.com
Невероятни снимки.Заповядаи отново това лято за да обновиш фотописите.Поздрави от хазяите на наи хубавата кьща за гости в Ягодина.
A KOJA E TJA?
Еееееееех,дали и аз някога ще видя тези кътчета!!!!!!!!!!!!!!!????????????????Благодаря,Евгени,поне на снимка ги ведях!!!!!!!!!!!!!!Да си жив и здрав!!!!!!!!
Всяко кътче от Родината ни има своето обаяние, но вълшебството и магията на Ягодина не могат да се опишат, и покажат. “Най-хубавото може да се почувства само със сърцето!” Прекрасни фотографии! Благодаря ти!
Невероятна разходка! Вълшебна красота, която само ти можеш да уловиш! Плашилата ми навяха мили спомени! Благодаря ти много! Бъди благословен!