Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.

Планинския курорт e със занемарени бунгала, лоши пътища, поизсечена гора… не хваща окото. Отидох да видя хижата, до която има малко езерце.

В езерцето енергично плува банда любопитни патоци. Свикнали са с човешко присъствие и решиха, че им нося нещо да за хапване.

Случих на променливо време, с всичко по малко – дъжд, дъга, красиви облаци, мъгла.

От Семково близките дестинации са до езерата Скалишки, Сухото и Вапско. Аз тръгнах към Вапското. Половината маршрут минава по черен път, който свършва до кантон Вапа – разрушени постройки намиращи се в подножието на високите рилски върхове. От там започва планинска пътека и мокренето в треви и храсталаците беше неизбежно. Вятърът напомняше за себе си с мощни пориви, през десет крачки се чудих струва ли си да се качвам в това намръщено време, не е ли по-добре да се върна. Потънал в подобни размисли взех, че стигнах езерата, спотаени под тежките облаци.

От малкото езеро се разклоняват канали и е по-красиво от голямото.

Не пропуснах и резервата за Танцуващи мечки до Белица. Те са близо трийсе и са разположени в огромен лабиринт, с множество електрически врати и мостчета, откъдето могат да преминават в различните сектори. Пътеките за туристите обикалят парка от всички възможни страни, а за кафявите домакини са измислени всякакви удобства. Видимо се чувстват по-добре тук, отколкото при предишните си стопани – циганите. Повечето мечки са със скъсани ноздри и отрязани езици.