Смрачи се внезапно. Предупредителен гръм разтвори небесната паст и се заизлива бесен порой. Бях на сухо в колата, която се поклащаше от ураганния вятър, като малка лодка в океана. Дъждът спря и също така внезапно се проясни. В края на пътя блесна двойна дъга.
Времето се променяше като на забързана лента. Дъгата избледня, от съседната нива подскачаше заек. Зелени лозя се простират докъдето стига погледа.
Малко по-късно всичко е по старому – слънце и жега, сякаш нищо не се бе случило.
One response to “След пороя”
Незнам с какъв фотоапарат снимаш, но правиш страхотни снимки