Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивни компании, организации прикрити зад природозащитни дейности, рибари накацали като мухи по безбройните кейчета, гъбари и билкари са се барикадирали в паянтови биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце. Към Беглика жадно съм се вторачил и аз.

В началото на септември, още преди лятото да си е отишло, температурата сутрин е отрицателна и тревата е покрито със слана.

Не обикалях много. Първата сутрин се придвижих до м. “Поляните”.

Кейчета са налазили в язовира през метри – едни къси, други дълги.

Изпаренията са неотлъчна част от сутрините на Беглика.

Когато слънцето се покаже над горите, лъчи в съчетание с парите, създават невероятен момент. Чак към десет часа водата полека спира да пуши.

На следващото утро мъгла е обгърнала всичко наоколо.

Спестявам си дългите обиколки. На поляната, където бивакувам, се е провел тазгодишния Беглика фест. Прави ми впечатление разточителното използване на дървен материал, който със сигурност рибарите ще направят на разпалки. Десетки дървени тоалетни, които се използват един ден в годината, в гората!? Масички и пейки както и да е, навсякъде са разхвърляни пънчета… Това ли е новото природо-опазване?

На отсрещния бряг преброих близо десет кейчета, повечето нови.

Мъглата упорито не ще да си ходи.

Няма цветове. Наоколо всичко е в черно и бяло.

Обликът на Беглика през септември постоянно се мени. Във всеки един момент това е едно от най-прекрасните кътчета за мен.