Който не е чувал за Кончето, това е най-опасния туристически маршрут в Пирин. Представлява тесен ръб между върховете Кутело и Бански Суходол на височина 2800 метра. Навремето, преди участъка да се обезопаси с метално въже, туристите са го преминавали възседнали, като на кон. От там идва звучното име – Кончето.

До Кончето най-бързо се стига от хижа Вихрен през м. Казана. Същинското изкачване е от м. Премката. Има два варианта да се мине – по билото и през върховете е за смелчаците, останалите могат да го подсекат и само в най-отвесната част да минат през него. В случай, че закъсате наблизо има заслон, който е изключително добре поддържан и изолиран.

Сутрин, времето се мени бързо – както беше ясно, започна да се заоблачава. Нямах време да се изкача по-нависоко и трябваше да се примиря с позицията, която бях заел.

Времето лети, в истинския смисъл. Пейзажът се изменя всяка секунда.

Истинската промяна настъпва от изток, където изгрева оцветява облаците в ярко червено. Вихрен отдавна е потънал в тях, съвсем скоро това ще се случи и със съседния Кутело.

Докато вървях през Кончето се случи нещо интересно – сянката ми се отразява в облаците, а около нея дъга във формата на ореол. Чувал бях за подобен феномен, но сега го видях на живо.

С тежка раница трудно се преминава. Въжето трябва да се държи здраво.

Мъглата усилва усещането, че вървиш над бездна, като не можеш да видиш дъното.

На Премката виждам стадо, от поне, трийсе кози. Като ме забелязаха се втурнаха да бягат.

Продължавам към Вихрен. Това сигурно е най-стръмното изкачване – на места чак трябва се катери човек. Рано е, и горе все още е пусто. След като слязох, започнах да се засичам с групи без багаж. Трябва и аз да пробвам някой път така, че винаги нося тежка раница. Каних се да отида до Влахиното езеро и евентуално да продължа към Синаница, но вместо това слязох до хижата и набързо приключих с последното, за сезона, обикаляне из красивия Пирин.