Атанасовското езеро е толкова плитко, че дори и да е ветровито изглежда твърде спокойно. По залез облаците се отразяват в огледалната му повърхност, а червения цвят на водата създава едно по-различно усещане.

Вървя по дигите и се опитвам да намеря различен ракурс. Тук, те се пресичат под остър ъгъл и погледнати отвисоко приличат на буквата V.

Минути преди залез водата, като че ли придобива още по-наситено червен цвят. Не мога да откъсна очи от нея, като хипнотизиран съм.

Работниците, които извличат сол, са сковали беседка. Едно мини капанче сигурно би привлякло специфична клиентела, главно птичари.

От езерото се подават колчета. Доскуча ми да вървя само по дигата и пробвах да вляза първо с единия крак, който тинята засмука. Затънах до коляно без да усетя твърдо дъно и едва се измъкнах без да падна вътре.

Последните светлини на здрача озаряват града.

По дигите е пълно с мъртви птици. Езерото е както техен дом, така и гробище. Плитчините са покрити с крила и перушина.