Едва в последните дни на зимата се наканих да мина през Родопите. Положението, обаче, не беше никак зимно – голи дървета, снегът се топи, мрачно време… Планината, която винаги ме е очаровала, този път ме разочарова.

Първа спирка е Широка Поляна. Язовирът, който сутрин изглежда като омагьосан, сега е потънал в облаци и спи дълбоко под снежната завивка.

Слизайки към Доспат, навлизам в царството на мъглата. Тежки снежни облаци са надвиснали над язовира.

В късното утро, слънцето най-накрая започва да пробива през облаците.

Мрачните теснини на Триградското ждрело са убежище за големи и опасни висулки. Преминаването е рисковано, когато времето започне да омеква.

Чудните Мостове също са идеално убежище за гигантски висулки. Десетки килограми ледени снаряди периодично се откъсват от високия купол и се сгромолясват шумно, пръскайки остри осколки.

Да си в пещерата по това време е игра на руска рулетка. Отгоре висулки, по скалите хлъзгав лед.

Реката се опитва да заглуши вятъра, който фучи през отворите, докато не се изсипе с мощен трясък следващата висулка.