От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка “Маршрутът е затворен”. Това още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.
Предният ден, на свечеряване се изля проливен дъжд и си правих сметка, че сутринта в гората ще е мъгливо.
Нямаше и помен от мъгла, напротив времето беше съвсем ясно. Пътеката слиза до реката и отново се изкачва нагоре.
Следват панорамни гледки към каньона на река Черни Осъм.
Някъде в резервата се намира най-дълбоката пропаст Райчова дупка. Видях една дупка, но ми приличаше на меча бърлога и не посмях да се приближа до нея.
Към средата на маршрута се простира огромна поляна цветчета, с аромат на пресен чесън.
Всъщност, не е точно поляна, а букова гора, която не е на склон, а на що-годе равен терен.
Изглежда, че маршрута е лесно проходим, но не е така. По пътеката рядко преминават хора и очертанията и са почти изгубени, само маркировката по дърветата служи за ориентир. Върви се покрай стръмни пропасти и много паднали дървета.
На слизане тръгнах по старата маркировка и ми костваше много усилия да се ориентирам в и без това трудно проходимите дерета. Шумът от реката се усилваше и скоро излязох в долната точка на резервата.
12 responses to “Стенето”
Букова гора, застлана с дебел зелен килим от див чесън, е неповторима гледка! Бил съм веднъж свидетел на нещо подобно. Снимката с дивата коза е интересна, жалко че нямаш някой “телескоп”, от онези по 400+ мм.
Наистина е чесън значи. Козата е метална, по-скоро трябва да е елен, понеже те са гордостта на резервата.
Ха, помислих че е истинско жовитно. В интерес на истината като каза, наистина ми заприлича на елен/кошута… 😀
ОХААА тучната самардала на батка… н’са ли на’рупа със сол и ръжен ляб и сир’ньие!
В този край му казват леворда на дивия чесън. 🙂
*левурда
Красиви снимки си направил Евгени, а разходката съм сигурна, че ти е доставила огромно удоволствие. То такива дивни места в България май почти не останаха.
А поляната с цветчетата е наистина Див Чесън. Има го и тук в Италия, но аз го познавам от България, много е вкусен на салата, ех после малко мирише, но пък е удоволствие. 😉
Поздрави, Мими
Боби, не е Самардала тревата, Див Чесън е.
Ето ти Самардала да видиш какво представлява:
http://www.panoramio.com/photo/20996492
Снимката с изгнилото дърво ми напомни за дърво близко до пещерата на св. Иван Рилски. 1 към 1 е просто…Още си пазя снимките на GSM-а.
А снимката където слънцето снима право в апарата щеше да е красота, ако не беше точно срещу теб слънцето.
Браво за поредните красиви снимки които ни предотстави!
Поляна с див чесън
Balkan meadow with blossom Ramsons.
Точно така, див чесън или левурда, расте само и единствено в букови гори рано на пролет, а самардалата е съвсем друга подправка, тя е основна съставка на мерудията.
Super