Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.

Следобедът е като по поръчка, с много и хубави облаци. Първа цел са Вулканичните скали, до които на пръв поглед не може да се слезе, но тренираното ми око веднага намери път. Отгоре тези красавци не се виждат, а от долу са много живописни.

Тук се намира Тюленовата пещера, която не се вижда от тази позиция.

Затова, пък, от отсрещните скали пещерата се открива изцяло.

Водораслите преминават през пролетна метаморфоза – във водата почервеняват, а над нея изсъхват и побеляват.

Предният път си бях харесал съседното заливче.

След известен оглед, открих начин за слизане. Заливчето определено е фотогенично, заради високия поне десет метра къс скала в отсрещния край.

Плаж Липите е обрасъл с макове.

Харесвам пусти плажове.

И скали с бели водорасли.

В синия час, морето е притихнало. Творецът е намалил до тих шепот звука от плисъка в скалите.