Тези дни страстите покрай събарянето на незаконни пристройки в Несебър се нажежиха. В самия град напрежение не се усещаше, беше тихо и спокойно, типично за ноември.

Несебърските улички без всичките тея сергии и баби с гердани са особено симпатични.

Градът е наситен с толкова много детайли, че е цяла съкровищница за художници и фотографи.

Есента тук не бърза да си тръгва.

Старите стени са опасани с бръшлян.

Базиликата е местния стадион. Децата много обичат да ритат топка там.

Напускам крепостните стени на Месембрия.

Залезът се спуска.

А с него идва и нощта.

3 responses to “Стария Несебър”
Определено си струва да се отиде есента, за да се избегне лудницата – имам подобна на първата от лятото, но светлините от фарове са…малко повече.
да, в Несебър е сто пъти по интересно, когато няма хора )) Сега съм тук)
Имам снимка 1 към 1 с твоя от “Свети Йоан Алитургетус” с вазите )))
Красиво е! Като се замисля, много отдавна започнах да предпочитам да ходя до морето през есента:)