Къде ли не съм бродил из Странджа – по изоставени пътища, гори, долове… в дъжд, пек, сняг. Все търсих нещо специално, но така и не го намерих там. Ето защо се върнах да преоткрия Странджа в малките затънтени селца, съществуващи в своя реалност, потънали в забвение от векове.
Снегът не е толкова изобилен, но пак е достатъчно да отрупа покривите и скрие калните пътища.
Повечето къщи в Бръшлян са вековни. Собствениците ги поддържат добре и тези, които се отдават за гости са категоризирани със звезди. Естествено, има и такива, които са западнали, но не са съвсем рухнали.
Направи ми впечатление, че основите на Бръшлянските къщи са измазани с някаква местна оранжева кал.
Според регистъра в селото живеят 64 човека, но не срещнах ни един. В този студен зимен ден, дори не видях димящи комини, макар дървата за огрев да са грижливо подготвени.
Стоилово е с цели 8 човека повече население от Бръшлян и това си личи. Има работещ магазин, като площ е поне 2-3 пъти по-голямо. Основната разлика е, че тук повечето стари къщи са тотално занемарени.
Къщите с типично странджанска архитектура се рушат.
Старец, облечен с военен шинел, носи тежки кофи с тор в градината си.
Стоилово е разположено сравнително нависоко, според местния релеф. Наблизо текат реките Велека и Мечи дол.
Залезът настъпва, докато обикалям из покрайнините на селото
Църквата е обновена съвсем скоро. Личи си желанието и напредъка на тези две села да изплуват от забвението и да се превърнат в популярни дестинации, пазещи безценно историческо наследство и типичната за Странджа архитектура.
10 responses to “Зима в Бръшлян и Стоилово”
Г-не,благодаря Ви за чудесния подарък,който ми направихте,без,разбира се,да знаете това.Това са две от местата,които ще обичам цял живот.Аз самият съм писал много,много за тях…Стоилово е родното село на моите родители,на майка ми Яна Вълчева Райкова,покойница от една година, и на баща ми Петко Димов Райков,който само преди два месеца ми бе на гости в Париж,всъщност той излизаше за първи път от България. На 81 години…Когато се качи на върха на Айфеловата кула,той се разплака. Така и не ми каза защо? Но мисля,че ние с Вас знаем защо,господине,нали…
Още веднъж – благодаря Ви,топла и здрава Коледа и Нова година! С поздрав от Париж и мисъл за нашата Странджа: Димо Райков
Както винаги чудесен репортаж Евгени!
Много добра комбинация от текст и кадри.
Силно се надявам да имам възможност на пролет да дойда пак в Странджа и аз да поснимам!
Тия дни гледам над сградат на ВМА-Сф опнали едно знаме вертикално, както и на последната снимка. А това е подигравка с националния флаг. Световното безхаберия няма граници. ( Като е вертикално разположено, така следва да са и цветовете – бяло, зелено, червено).
Поздрави!!!
Прекрасно, поетично и малко тъжно! Както винаги – красиви снимки в комбинация с пестелив, но точен изказ.Благодаря Ви за красотата и спокойствието, което ни подарявате чрез това ваше майсторство.
Снимките са просто невероятни!!!!! Поздравления!
Невероятно! Браво Евгени! Благодаря ти, че те има!
Открих Бръшлян, когато търсих корените на Кубареловия род. Невероятно място! Видях селото за първи път през пролетта.Благодаря ви, че показвате красотата на зимния Бръшлян! Прочетох историите на Панайот Маджаров за славното минало на странджанския край (лека му пръст, последната си книга ми изпрати 2 дни преди да почине) и странджанските фамилии. Чудя се защо не милеем за хубостите си? Нямам нищо против съвременните палати, но бих помогнала да се запази духът на Бръшлян, на Стоилово, на този край. Вие с тези снимки сте направил вече много, но ако повече хора се обединим и опитаме на направим нещо като музей на открито в Странджа ще е едно родолюбиво дело, а и доходоносно за хората от този край. Искате ли да опитаме?
Ех, любимият ми Бръшлян! Как ми се иска да се телепортирам там…
Бръшлян … най-красивото място от спомените ми. Благодаря!