Толкова закъснях, че трябваше да се надпреварвам с мрака, който безпощадно поглъщаше оставащата светлина. Насочих се директно към западната част на Перперикон, където догаряха последните пламъци на здрача.
Имах време колкото да щракна кулата…
локва в скалите…
и селце в далечината.
2 responses to “Перперикон”
Познато 🙂 Иска ти се да се телепортираш…
Местото е волшебно. Много ми харесва Перперикон и Родопите изобщо.