С известно закъснение, представям кратък фото-очерк на местата, които съм посетил през изминалата 2017-та година.
2017-та започна обсипана с обилен сняг, който създаде доста главоболия с придвижването.
Сняг беше покрил дори и плажовете.
Балканът, колкото и да е труднодостъпен през зимата, е още по-пленителен, особено ако си се запътил сам към хижа Рай.
Вечер в нощното небе грейват безброй ярки звезди.
Рила предлага микс от назъбени скали подаващи се страховито в намусеното време.
В равнинните части на страната е почти сигурно, че там, където има хълм, някога се е издигала крепост, също като тази край село Венчан.
С настъпването на пролетта, лилави великденчета изпълват поляните.
Всичко се мени бързо и непрестанно. Както грее слънце, ще завали дъжд и ще се покаже дъга. Мимолетни макове обагрят в алено произволни площи.
Сезонът, който изпълва с оптимизъм всяко живо същество.
Правим бърза отбивка в Андалусия, която с невероятната си история ни връща в миналото.
Колкото да хвърлим поглед на двореца Алхамбра в Гранада.
Както и на приказният мост Nuevo Ponte в Ронда.
Но не се изкушаваме да тръгнем по курортите на Коста дел сол.
Съвсем спонтатто се пренасяме на колоритният остров Мадейра.
Където има от всичко по много – планини, крайбрежие…
Древни гори.
И слънце в изобилие.
За момент се връщаме в България, за да видим какво е положението в живописният циркус на Урдини езера.
Оказва се, че голямо стадо игриви коне е обсадило всичко наоколо.
Юли е, лавандула е покрила като лилав килим многобройни кътчета в Тракийската низина.
Време е за море, време е за някой гръцки остров, защо не Лефкада.
Където морето е по-синьо от небето.
А небето се слива с морето.
И така неизбежно пристигаме в Родопите, където млечният път свети като фар в мрака на необятната вселена.
А край Карадере луната изгрява за да прогони мрака.
Неусетно пристига есента, покрила с пъстра премяна котловини и хребети на Кормисош.
Неустоими и пленителни са Родопите в средата на есента, дори и сред най-забутаните дерета.
Какво остава пък, ако случайно се окажем по изгрев някъде над виещите се из пъстрите гори меандри на Арда.
Понякога ми се струва, че това е всичко, което ми се иска да съм видял, но както се казва, с гледането идва апетита за още и още.