Вечно зелен остров насред Атлантика, опасан от високи непрестъпни брегове, а във вътрешността се издигат планини осеяни с цветя и лаврови гори… Мадейра определено е остров за ценители на красиви гледки и дълги преходи сред природата.

През повечето време Мадейра, като че ли, е покрит с було от облаци. Времето се сменя постоянно – ту е мрачно, ту пекне за малко. Когато се изкачиш високо в планината, разбираш каква е причината. Един огромен облак се е излегнал върху острова, а над него стърчат само върховете.

Туристическата инфраструктура тук е невероятна. По цялото си протежение маршрутите са покрити с плочки, а на места където е трудно да се премине са прокопани тунели, като някои са дълги по цели километри.

Мъглата и слънцето понякога създават невероятни гледки. Както споменах, само за миг времето може да се промени коренно.

На тази височина е доста ветровито. Вятърът издухва облаците над скалистото било, но така и не го прехвърлят напълно.

С наближаването на залеза картината става още по-вълнуваща.

Сякаш нещо ври и кипи, безпомощно да излезе отвъд черните скали.

Положението не е по-различно сутринта. От океана се носят свежи потоци приличащи на бяла река.

Още по-интересно е, когато узнаеш че има цял град под тези облаци. Долу кипи живот, градски звуци изпълват пространството, а горе няма и помен за това.

Едно от приятните изживявавания на Мадейра са “левада маршрутите”. Това са изкуствени канали, по които се пренася водата от северната към южната част на острова. Изграждането им е започнало още в началото на колонизацията, тъй като северната част е вододайна, а южната сушава, но по-добра за заселване.

Маршрутите по тези левади са десетки и изборът по коя да тръгнеш никак не е малък.

Най-популярните обикновено стигат до водопад, който всъщност пада от някоя по-висока левада и поема по друга.

Когато небето се проясни може се види гористата околност, която наподобява джунгла.

Рядко се виждат върховете от ниските части, но понякога за момент може да се покаже някой подобен красавец.

Самата планина стръмно се спуска над океана и никъде няма местенце за нормален плаж.

Дори главният град Фуншал е застроен в подстъпите на планината и улиците му са изключително стръмни.

Няма пясъчни плажове в Мадейра. Дори там където е възможно да се излезе на брега ви очакват само едри камънаци.

Връщаме се в гората и поемаме по мъгливите пътеки.

Тук тя се нарича Лаури-силва, тъй като в по-голямата си част е лаврова. Дърветата са напоени като гъба с вода заради постоянната мъгла. Не вали дъжд, но се чува звука на капките.

На няколко километра в друга посока слънцето грее приятно, няма помен от мъгла.

В източната част на острова крайбрежието е тясно, дълго и изключително стръмно. Отдолу стърчат красиви скали, но е невъзможно да се слезе.

Заради странното време, залезът е непредвидим. Не знаеш какво да очакваш, затова се оставяш да те изненада.

Същото е и с изгрева – както е мрачно изведнъж небето се прояснява. Облаците пламват за кратко докато се чудиш накъде да се обърнеш.

Слънцето близва набързо високия бряг и отново се скрива в сивото було на облаците.

Освен с великолепните си природни дадености в Мадейра могат да се похвалят и с къщурки със сламени покриви, в които са живели навремето. Сега служат само за туристическа примамка.

От най-високият връх може да се обхване с един поглед целия остров, стига да е ясно времето.

На крайбрежието, както винаги ни очаква поразяваща гледка с живописен, вечно зелен непристъпен бряг.