Лефкада е от онези гръцки острови, които привличат, поне такива като мен, заради изключително наситения лазурен цвят на морето. Трудно ми е да откъсна очи от него, трудно ми е да повярвам, че е възможно да съществуват толкова тонове на синьото събрани на едно място.

Не знам на какво се дължи, но този лазурен цвят на морето се среща само от западната страна на острова, където са и най-хубавите плажове. Започвам от долу-нагоре с един малък, закътан плаж в долната част на Лефкада.

После следва носът с фара, където водата вече придобива нормален тъмно син цвят.

Но малко по-нагоре, към най-известния плаж на острова всичко се променя.
Стръмни, изрязани бели брегове и лазурна шир.

Съчетанието на светли скали, бял пясък и небесно синьо море е толкова омайващо. Редуват се плажове, до които е невъзможно да се стигне пеш, а само по море. До други се изгражда път. Следва серия от полудиви плажове, т.е. такива, до които се стига по ужасно завъртяни пътища и често липсват заведения. Логично идва ред на плаж тип “Слънчев Бряг”, с барове, спортни атракции и др. развлечения. В непосредствена близост е един от най-красивите на острова, до който се стига само пеш. Усилието да се доберете до него, натоварени с тежко плажно снаряжение, е определено добра инвестиция.

Морето тук е от най-светлото до най-тъмното синьо. Не мога да откъсна поглед.

Плажовете са почти залепени един до друг, като ги разделят вдадени в морето носове. Този ми наподобява на нашия Иракли, дори в гората и там е пълно с бивакуващи летовници.

Вече сме в горният край на Лефкада, където се е скрил един неугледен и слабо посещаван плаж. Плажната ивица е с малко пясък и е предимно камънак, който е добре дошъл за сглобяван на каменни кули. Плажуващите тук добре са се постарали в строежа на каменни пирамидки.

Това действа заразяващо и човек ще – не ще, започва сам да трупа камък върху камък, докато лятното слънце бавно се скрива под хоризонта.