Кефалония е от онези острови в Йонийско море с пленяващ, хипнотизиращ, тюркоазен, кристален морски простор, над който се извисяват високи бели скали и синьо небе. Омайващи лазурни брегове обсебват погледа и т.н.

Очаквах да видя потресаващи гледки от Кефалония, аналогично на близката Лефкада. За моя изненада, двата острова много се отличават.

Докато цяла Лефкада е с предимно планински терен и труднодостъпни плажове, то в Кефалония с такъв релеф е само малка част от острова – тази разположена на запад. Останала част от крайбрежието, особено на юг е ниска, пренаселена с курорти и тълпи туристи, която моментално изхвърлих от плановете си.

Първият див плаж (Ammos), на който се натъкнах, се оказа изолиран по суша, тъй като пътеката до него е била разрушена от свлачище. Затова пък е идеален за достъп по вода. По-твърдоглавите и неразумни люде могат да се пробват да слязат по свлачището, но рискът от падане и травми е голям.

Все в тази част на острова са закътани множество превъзходни плажове, като Петани. Малко по-на юг нещата са съвсем различни. Плажът Кси (Xi), например е много популярен, заради червеникавия пясък и варовиковите скали, но не успя да ме впечатли. Съвсем друго е положението към залива Миртос. Лазурно море, стръмно крайбрежие, точно както съм си го представял. Наслада за очите и покой за душата.

Огромна бяла ивица с пясък, заобиколена от зеленина, насред небесно син простор. Не мога да остана равнодушен.

Погледнат отгоре този плаж няма равен на себе си, затова се води един от най-красивите въобще.

Съвсем наблизо е култовото градче Асос (Assos). Наподобява повече на Италия, отколкото на Гърция. Всичко е обвито в тучна зеленина и цветя. На острова има и друга забележителност. Това е пещера с голям свод отгоре и езеро (Melissani).

След като за пореден път установих, че по-голямата част от острова не ми допада, се заех да изследвам някои по-закътани места в западната част. Времето беше сърдито, но пък видях и другото (намръщеното) лице на Кефалония.

Тази промяна на времето се оказа особено подходяща. Надвисналите над острова облаци създават още по-драматична гледка.

Съвсем случайно поех по пътя за селцето Зола (Zola). Останах без дъх, докато преминавах покрай обширната долина, вгледан в изумрудено синия залив.

И така до самият плаж Вути (Vouti). Този плаж се оказа перла в короната.
До него води ужасно стръмен и крив път, но за сметка на това си струва усилията.

Плажът Миртос може да е най-известният на острова, но този по нищо не му отстъпва. Идилията е гарантирана.

Друго култово градче е Фискардо. Това всъщност е пристанищният град, ако пътувате с ферибот от Лефкада. Освен фериботи, тук редовно пристигат и много други туристически кораби и яхти от съседните острови. Както няма много хора, внезапно улиците и заведенията се изпълват с туристи от цял свят.

Стигнах до заключението, че най-живописната част от Кефалония все пак е заливът Миртос. Само тук цветовете на морето са нерелеално, хипнотично, тюркоазени. Само тук над този живописен залив може да е слънчево, а над останалата част от острова мрачно.

В същият този залив се намира любимият ми вече плаж Вути, който не бих могъл да не зърна и по изгрев.

Идеята се оказа прекалено добра.

Някой би си помислил, че е дори нагласена.

Но кой съм аз, че да нагласям това, което само природата може. Колкото и да не вървят добре понякога нещата, стигнах до извода, че разходката до някое красиво място призори действа тонизиращо и поне малко изчиства лошите помисли. В крайна сметка, негативните мисли не помагат никому.