Отвъд забързаното ежедневие на градския живот, където стрелките на часовника се въртят неумолимо, съществуват потънали в забвение малки села, захвърлени в затънтени крайчета на родината. Там времето заникъде не бърза. Спряло е, да си почине.

Всяко лято от десетина години насам не пропускам да намина към язовирите Голям Беглик или Широка Поляна.

Докато преди се дивях на страхотните изпарения рано утрин и обикалях като гламав насам-натам, за да запечатам някой страхотен момент, сега просто се наслаждавам на уединението.

Би ми било съвестно, ако не стана рано поне една сутрин и не се помотая наоколо, докато всички все още дремят.

Еуфорията да запечатвам стотици кадри сред този пленителен пейзаж се е изпарила през годините. Наблюдавам как изгряващото слънце озарява в златно боровата гора, без да се чувствам длъжен да заснема всяка една секунда от този приказен момент.

Колкото и да е малка България, все още се намират места, до които не съм успял да се докосна. Такива са например околностите на Хаджидимово, които биха наподобявали Тоскана, стига земята да беше обработена така прилежно.

Приликата е още по-силна заради странния, особено висок манастир, издигащ се насред полята, също както кулите, които са неизменна част от тосканския пейзаж.

Самият манастир си има часовникова кула и е много по-различен от типичните български манастири.

В подножието на Южен Пирин, близо да гръцката граница, навремето е кипял живот, съдейки по огромните църкви в селата.

Църквите са извънредно големи и до всяка една се извисява висока камбанария.

Селцата сега са запустели, но тази запустялост не е потискаща, а навява меланхолия.

От механата в село Делчево се разкрива обзорна гледка към низината.

И тук църквата е идентична. Изглежда така, сякаш е вкопана в земята.

Къщите едва се крепят на старите си основи, но и в това има нещо меланхолично.

Някои села, като Лещен са прескочили отвъд забвението, където активно се възстовяват и строят нови къщи в типичния за региона стил.

Тук камъкът е в основата на строителството. Всички покриви са покрити с каменни керемиди.

Ковачевица е перла в короната. Не само, че всичко е от камък, а и сградите са завидно високи.

Камък и дърво – квинтесенцията на живота.

За разлика от повечето села наоколо, тук усърдно се обновяват дори и улиците в характерен за селото почерк.

Ако Ковачевица удивлява с дръзка каменна визия, Долен е селото където времето е спряло да тече отпреди две столетия.

Всяка крачка връща часовника назад. Дядо с магаре и каручка биха се вписали идеално.

Растителност безмилостно поглъща изоставени къщи и дворове.

Църквата не се извисява високо насред селото, а като че ли нарочно е скътана в ниското, така че да не дразни башибозука.

Часовникът е спрял хода си по тези места, неподвластни на шеметния вихър на времето.