Някъде в Южен Тирол, в необятните Алпи, се намира долина наречена Вал Гардена. Тя е част от планинския масив Доломити – един от най-живописните въобще.

Вал Гардена е позната повече като ски курорт, но въпреки това, долината е привлекателна през всички сезони.

Независимо от удивителните природни дадености, хората се грижат изключително усърдно за околната среда. Поляните са старателно наторени и окосени, не е възможно да се намери и педя занемарено пространство.

Тъй като тази част на Тирол, някога е принадлежала на Австрия, преобладаващото население е немско-говорящо. Всички надписи са дублирани на три езика, понеже освен италиански и немски, тук говорят и трети език – ладински, който е нещо средно между двата. Немското име на Вал Гардена, например, е Грьоден.

Дървена реплика на известна скулптора на Исус Христос се издига на отдалечено място в планината, от където се разкрива обзорна гледка.

Красиво е накъдето и да погледнеш.

Гледките са изящни.

На фона на исполинските върхове, често могат да се забележат малки църкви, разположени насред перфектно окосени морави.

Долините са изпълнени с китни селца. Въпреки, че само в този регион има стотици лифтове и множество ски писти е трудно да се забележи това.

Такъв перфекционизъм цари тук, че ми бе трудно да възприема, че се намирам в Италия, а не Швейцария или Германия.

Пасящото наблизо стадо овце с черни глави също е съвършено. По незнайни причини нямат страх от хора.

В Южен Тирол се издигат всякакви дървени фигури на най-неочаквани места. Подозирам, че това огромно чучело няма да плаши гаргите, а ще бъде изгорено в един момент.

Доломитите са толкова обширни планини, че накъдето и да погледнеш се извисяват причудливи върхове. Главните хвъркати обитатели са жълтоклюните врани, които са много любопитни и вечно гладни.

Върховете са толкова изящни и един от друг по-чудни.