Съществуват магнетични места, които сякаш са изваяни от въображението на велик творец, бил той писател или художник. Нужно е само да изчакаш подходящият сезон и час, и те могат да се разкрият пред теб в цялата си прелест.
Бях напълно убеден, че едно такова място се крие някъде в Източните Родопи, сред живописните меандри на Арда. Когато се озовах там и след като започна да се развиделява, имах чувството, че вече съм го сънувал.
Как да опиша нещо, което може само да се преживее? Освен красива гледка в кадъра, това e далечния ромон на реката, свежия аромат на есента, студения полъх на ноемврийското утро.
Когато слънцето се надигне над планината и огрее с девствена светлина пъстрите гори, и най-коравият тип би се разчувствал пред величието на майката природа.
Огнени лъчи се прокрадват между облаците и върховете.
Изглежда все едно в гората бушува пожар.
Какво ли е да живееш на подобно място, достойно за въображението на гениален художник?
Малкото родопско селце е притихнало.
Животните не са затворени във ферми, а са разпръснати из околните поляни.
Както утрото отстъпва на деня, така и последните облаци избледняват във въздуха.
Някъде наблизо, сред безбройните селца и махали, се срещат останки от древни крепости.
Една такава, крепостта Кривус, е толкова затънтена сред меандрите на Арда, че ми е трудно да я открия.
Ориентирам се по интуиция, тъй като от новата туристическа пътека нищо не е останало, за разлика от каменните руини, които стоят тук повече от десет века.
Само ако можех да си представя как е изглеждала крепостта в оригиналния си вид… Или пък археолозите да си бяха свършили работата и да я възстановят, но това вече е фантазия, не е до въображение.
One response to “Арда”
Браво на автора! Прекрасни снимки!