Урдиният циркус дълго отлежаваше в списъка ми от места, които никога не съм посещавал. Представях си тази част от Рила труднодостъпна и негостоприемна, но в същото време дивна и загадъчно красива. Ето, че събрах кураж, подготвих багажа и след часове пътуване с автомобила, в най-голямата жега, пристигнах до хижа Вада. Нарамих тежката раница и поех нагоре по морните рилски пътеки.
Имах намерение да стигна до езерата по долината на Урдина река, но заради горещината пропуснах отбивката и продължих по Зелени рид. Това е синята маркировка за хижа Иван Вазов. По-късно осъзнах, че не само съм си удължил пътя, но и безсмислено съм навъртял 300 метра денивелация отгоре. Достигнах раздела и се откри гледка – от едната страна към Седемте Рилски езера, от другата към Урдиния циркус. От тук се наложи да се спускам дълго надолу, а залеза все повече наближаваше. Докато се чудих къде ще разпъвам палатката, след като преминах и последния превал, в далечината се появи малка къщурка.

Оказа се овчарска колиба, напълно достойна за нощуване. Мислех си, че съм единствения ентусиаст дръзнал да бъде в тази част на планината по това време, когато дочух женски глас. Това беше Еми, най-щурата (и къде по-ентусиазирана от мен) планинарка, която съм срещал. Зарадвах се на компанията, но времето течеше, така че трябваше бързо да огледам наоколо. Езерцето под заслона се оказа невъобразимо красиво, сгушено под върховете. Ледовете още не се бяха разтопили, от едната му страна се изливаше буен водопад, а от друга поток.

По пътя нагоре, към съседното езеро, спрях да направя панорама.

Когато го достигнах, залеза точно облизваше Мальовица, която се подаваше отзад.

В безоблачната нощ небето бързо се изпълни със звезди. Около час експериментирах от една позиция – с кратко осветяване на предния план с челника или експониране само на звездите. Когато сглобих кадрите, се получи следния резултат.

Трудно станах сутринта и изгрева ме изненада, когато изкачвах превала, на път за едно от езерата.

Върховете над него се отразяваха в кристалните му води.

Безкрайни поля от минзухари са пръснати из циркуса. Доскоро тук все още е имало сняг.

Животно в края на езерото привлече погледа ми. Когато приближих се оказа, че е диво прасе. Но какво може да прави глиган толкова нависоко, освен ако не е бил подгонен от бракониери и е бягал чак дотук за да издъхне.

Навръщане към заслона продължих с опознаването на минзухарите отблизо.

Слънцето напичаще и планината вече нямаше толкова атрактивен вид.

С Еми поехме заедно надолу по живописен път. Тя боса, а аз с огромни зимни обувки. С лекота пресичаше пълноводната до колене река, докато аз нямах избор, освен хубаво да се наджвакам. Някъде посредата се показа водопадче.

Зад гърба ми останаха красивите, закътани като перли езерца под високите върхове. Пред мен се ширеше долината на Урдина река, потънала в тучна зеленина.

11 responses to “Урдини езера”
Прекрасни кадри от Рила.
Ако може да попитам, от кога са кадрите? В смисъл, има ли толкова много сняг горе сега в края на юни месец?
Много ми се иска да видя тези красоти на живо… а с изгрева и залеза е просто магично.
Поздрави 🙂
Абе тая къщичка ли е пролсовутата барака на Кире Чугуно?
Евгени, готин фотограф си, но защо напоследък изнасилваш снимките?
За първата според мен си се олял тотално със сопата. Залез/изгрев няма как да е толкова червено по склоните и възвишенията.
Все едно гледам снимка от марс (червената планета).
Иначе снимката с нощната експонация е гот.
Иска ми се да я видя по-голяма.
Захари, точно първата няма и грам шоп. Просто нацелих точния момент. В превюто на фотоапарата си е същото. Желая ти да имаш късмет и ти да го видиш.
Ванка, бараката на Кире Чугуно е доста далече. Тя е на самия зелен рид, но доколкото видях е без врати.
Голяма красота!
Типичните минзухари, позамръзналите езера, невероятните изгреви и залези, все прекрасни погледи към нашата Рила.
Поздравления!
И преди съм ти го предлагал – прежали няколко RAW файла от най-брутално невъзможните кадри и ги качи да се затъкнат критикарите.
Поздрави! За пореден път ми оправи деня с твоите снимки 🙂
Чудесия!
Снимките с минзухарите са разкошни, а Рилските езера те оставят без дъх – УНИКАЛНИ!!!
Браво! Супер снимки!
Мога само да кажа, че мястото е магнетично, снимките потвърждават това. Нощната снимка на малка колибка с тези красиви зелени листа на преден план, много ми харесва. Само които не е бил на това място може да твърди, че бруталното червено по изгрев е пресилено. Там всички цветовете са така ярки и буквално променящи се за по малко от минута. Благодаря, через твоите снимки много хора могат виртуално да посетят едни от най-красивите кътчета на България.
Така и не видяхме поне на една снимка ЕМИ ?!?