Козя Стена е един от малкото върхове, който изпъква с разчупената си форма, насред заобленото Старопланинско било.
Подобно на Кончето в Пирин, “стената” представлява тесен скален ръб, започващ веднага след върха. Той може да се подсече, но преминаването му зарежда тялото с адреналин и пълни душата с незабравими емоции.
Слънчеви лъчи прорязват планинските хребети, като знак за добре дошъл в обятията на планината.
От седловината под връх Боба до хижата остава едва половин час. Неразумно е да се бърза, представлението едва сега започва.
Вятър вее буйните гриви на двойка волни коне, скитащи в меката светлина на залеза.
Събратята им от стадото се връщат към мястото си за нощуване.
Червеният слънчев диск потъва зад подредените един след друг хребети.
По заран, булото на мрака бавно се повдига, за да разкрие девствеността на природата на този, дръзнал да отвори очите си за нея.
2 responses to “Козя Стена”
Благодаря ти Евгени, че споделяш уловените от теб мигове в които красотата царува. Бог да те благослови, че показваш мирозданието изтъкано от мощ, нежност и вълщебство и всъщност това е истината, останалото са нащите човешки глупости!
Района е прекрасен, хижата не е лоша, но ако не искате да си разваляте настроението с недружелюбните и надменни хижари я пропуснете и продължете към х. Ехо