Помня как зелените склонове на север от Слънчев Бряг започнаха да изчезват в началото на 2000-та. С неимоверна скорост от нищото се издигнаха стотици хотели и ето, че днес Влас от малко селце, се превърна в модерен, добре развит курорт.
Предизвикателство бе да заснема града от различни гледни точки в средата на летния сезон. В рамките на месец разучавах откъде се откриват добри изгледи, обхождах уличките… на кратко – стремях се да усетя духа на Св. Влас и ако съм в състояние, да го запечатам.
С хеликоптер направих няколко кръгчета минавайки над планината и морето.
Живописните източни склонове на Стара Планина се сливат със синята морска шир.
Свети Влас не само е разположен между морето и планината, но тук са едни от най-хубавите плажове на Черноморието.
Южните плажове.
Марина Диневи е като сърцето на Свети Влас, нещо което хората веднага асоциират с него.
Диневи Ресорт е като град в града, със собствена църква и амфитеатър.
Така изглеждат някои комплекси отвътре.
В театъра се стича народ за концерт на Лили Иванова.
Градът, който за мен си е село, е сгушен в склоновете на планина. Главният път го отделя от курорта.
25 responses to “Свети Влас”
Ей… чудно място… Каква е екзотичната кола?
Охо, да не би адашите по фамилия да платиха за снимки от въздуха, гледам хеликоптер, а-у? Не ги склонихме ние за малко пари, дано ти поне си успял да вземеш много 🙂
Най-интересното е, че си успял да снимаш и опишеш по един красиво-рекламен начин едно доста ужасяващо (според мен) място. За хотелите, клубовете, баровете, амфитеатъра и много други неща мога да напиша цяла книга, но първо ще трябва да си харесам парцелче където да ме закопат.
Страхотна рекламна фотография! А снимка vlas-16419d2.jpg (над която пише “Гледка откъм морето”) е за билбордове на реклама на България, очаквам да я видя поне на входа в Свети Влас! :))) Мисля че е най-добра в тази серия. Небе, гора/планина, град, море. Супер!
Еи адаш 🙂 да снимаш си се научил ама не ти е стигнало времето да понаучиш и малко Български! Бисери като: “офроуд”, “иззад”,”По заран”, (да не говорим за словореда) издават че си пушил в тоалетната докато другите са се образовали.
Но хард феелингс бъди 🙂 просто аз помня времето когато, дестинация беше посока, коучинг – обучение, креативити-творчество, та ме боли като видя че някои препикава езика ни с
недоразбрани чуждици.
Иначе снимките са ти хубави! Не ги разваляй с писанията си.
howbizarre – Не запомних марката
Боби – На мен ми се стори съвсем нормално мястото.
Павел – Благодаря. От високо направих още много снимки, но не върви да ги показвам тук всичките.
Адаш – Благодаря за съвета. Текстът наистина беше напълно излишен.
Не ми допада HDR-a на снимките и мацаното на места небе.
Иначе що-годе биват снимките.
адаша, какво му е на офроуда – знаеш някоя подходяща българска дума със същото значение? А на “иззад” и “заран” какво им е-да не би да ти се струва че има нещо неправилно в тях?
———————————–
А бре Евгени, ти наистина си махнал текста!
Не тръгвай да изпълняваш желанията на всеки недоволен тип, щото ще трябва да свалиш всичко без няколко кадъра.
Така и така същите снимки ги има и в галерията, щом са без текст – директно затривай поста!
Бях разсъждавал защо твоите фотописи ме привлича толкова, за разлика от другите, и стигнах до извода че е точно заради комбинацията от текст и снимки.
И другаде има хубави снимки с текст. Къде впечатляващо многословен, къде с безсмислени или дразнещи детайли, често без стил и почти винаги-без никаква емоция. Просто и механично описание.
И другаде се намират добри снимки, но снимка без текст е нищо – като да видиш примерно кадър във вестник или списание-виждаш го и забравяш след секунда. Точно текстът е това, което задържа вниманието над всеки кадър и кара зрителя да анализира дали тесктът пасва на снимката или му дава допълнителна представа за ситуацията или нещата около нея. И най-важното буди емоции.
Текстът спира простото скролиране. Имаш стар дълъг пост за Странджа, където просто са изсипани едни снимки (и да има текст, той е просто колкото да се отбие номера). Е такива постове просто ги скролирам бързо, щото независимо какви са снимките, постът е скучен.
Няма я нито ситуацията, нито впечатлението което ти е направила – резултатът е празен, шарен, не създаващ емоции и не предизвикващ чувства пост.
Та това ти е силната страна – че можеш да пишеш текст в стил съвсем различен от на останалите фотографи. Нещо малко, кратко, което закача човека към снимката, не му разкрива почти нищо, но го вкарва в друг режим на възприятие.
Накратко – карай си по твоя начин (той ти е докарал успеха) и внимавай какви съвети приемаш и от кого.
Адаша е прав, че думите тук се излишни… къде съм се качвал, с какво съм летял, колко пъти откъде съм минавал… даже и самия пост вече съжалявам, че публикувах.
Иначе за глупавите граматически грешки и словореда, освен малцината като него, не знам кой друг им обръща внимание.
Много жалко, че изтри текста, наистина! И на мен много ми харесваше 🙂 Има толкова завистливи хора, които вместо да се наслаждават на това “творение” пишат негативни коментари. Снимките са уникални, браво, а с текста се допълваха чудесно 🙂
Напротив, страшно е важно къде си се качвал и с какво, с какво си летял, колко време и колко дена си търсил черни пътища, колко жега ти е било, как са реагирали хората, кое какво впечатление ти е направило! Това създава историята, и е свързващият елемент между снимките, това прави поста нещо различно от купчина изсипани снимки.
Това е единственото нещо, което добавя стойност.
В момента има просто шарени картинки, както в произволен друг сайт.
Не искам единственият сайт който ми влияе да иде в канала, щото бай сульо иска да гледа само картинки.
btw-кой е ‘адаша’ – Йонков ли (със скучните безчувствени писание) или онзи от немско дето публикува по 1 снимка в пост?
Може да е някой писател, знам ли.
Здравей, Евгени!
Рядко коментирам, въпреки, че ти следя блога отдавна и мога да ти кажа, че се справяш супер! Както споменаха няколко човека по-горе, постовете са пълни, когато има и текст. Ако няма текст, то е просто галерия… Не се поддавай на провокацията на малцина и продължавай в същия дух.
Аз лично не съм ходил в Свети Влас, но след този пост искам да отида. 😀 Сам си води изводите дали си направил успешна реклама на Свети Влас. 😀
Две думи – без думи! 🙂
P.S. Mitsuoka Orochi Kabuto – единствена извън Япония! 🙂
Мерси…
“Нормално” е колкото Слънчев Бряг след 1990 година! Плашеща империя на ненаситни хора. Претъпкано, нелогично скъпо, префърцунено и противоестествено място, което разчита на яката новобогаташка армия със съмнителни ценности. Курорт, който превзе едно малко селце и планината.
To each his own, по принцип, но това е нещо различно! Различно в лошия смисъл на думата.
Добре поне, че при 700 евро на час за наем на хеликоптер си струва винаги, когато някой реши да снима по този начин.
И са прави хората по-горе, че се получи неловко без текст. Да не кажа по-тежка дума.
Върнах текста, както си беше. Добре, че софтуера е умен и помни всичко.
Хаха, станал съм известен! Btw, wtf is tom?
Динев, що обръщаш внимание на тъпите ни коментари? На съвсем друго ниво си – доказано отдавна.
Тъжно ми е да гледам Влас, това малко селце преди 20-ина и повече години, с първите бадемови горички, които някога съм виждал в България.
От това не си хванал нищо, а няма и как да го намериш. На това място напразно ще търси човек България.
А за снимките, успех, дано попаднат в добра рекламна страница.
Ужас, наистина много бетон се е лял там…
Евгени,
Чудя се как някой, който педполагаемо обича и цени природата може да употреби думите: „Влас от малко селце, се превърна в модерен, добре развит курорт.” Още два цитата: „Всички хотелски комплекси в тази зона спазват норми за височина и архитектурен стил.” „Пространството е абсолютно оползотворено.” Звучи като посредствена реклама. За това което стана с Влас, а и с много други места ще трябва да се употреби една английска дума, за която не намирам български еквивалент: Abomination (изродщина, гавра, отврат), да ме простят радетелите за българския език, иначе аз съм напълно съгласен с тях. Такива „курорти” е трудно да се видят по света; само новозабогатели лумпени могат да се радват на подобно нещо. Нормален човек трудно може да намери нещо хубаво в това скупчване на строителни материали. А и станалото сред предприемчивите бандити да си строят църкви като индулгенция за гузната съвест е капака на всичко.
Чичо Вичо
Какво творение бе како? Това си е една рекламка на комплекса, за което обикновено се плаща.
Как правите толкова ярки снимки, без да губите детайлите?
Жалко, че не мога да побликувам снимки, и нямам време да разкажа в момента на какво е заприличал Свети Влас. Оборвам ти и снимките, и сладките приказки. Живея тук ЦЯЛ живот, и мога да споделя с чиста съвест – алчността, и съчетана с родоопст и избиване на комплекси от шепа “хора” превърна едно от последните райски кътчета – В КЕНФ (съжалявам за крайното изказване.