В края на декември е време да направя обобщение на изминалата година. От седем години насам, това става с поредния фото-отчет.

Рано сутрин, докато е още тъмно, мъглата мързеливо се излежава по Созополските улички.

Същата тази януарска мъгла инатливо се е разпростряла и по северното черноморие, край Тюленово.

Най-сетне застудя, както е наложително да се случи през този мразовит месец. Край Равда морето ръмжи и бушува в започващия ден.

С всяка изминала зима снегът все по-рядко ни навестява. Вече се среща само по планините.

Скиори падат с гръм и трясък по пистите на Боровец пресичайки границата между небе и облаци.

Близкият Тасос разкрива красотите си под формата на загадъчна дупка в мраморните скали.

В Бургас грамофон бълва облаци.

Край Равадиново през 21-ви век израства готически замък.

Април е бурен и страстен. Леят се дъждове, грее слънце, жълти поля обагрят пейзажа.

Подобно е времето и в другият край на Европа – Португалия.

Атлантикът мие бреговете на дивния парк Висентина.

В Лагос през май е убийствена жега. Усеща се нажежения полъх идващ от Африка.

Първите летни дни преминават край язовир Широка Поляна.

Закътано в дебрите на балкана е малкото китно село Боженци.

В дъждовната 2014-та Пиринските циркуси и езера са пълни с бистра вода, дори и през август.

Пълната луна изгрява, за да докосне с кървавите си пръсти върховете над Синаница.

Слънчеви лъчи пронизват боровите гори около Голям Беглик.

Лъчи струят и в есенните букови гори на Родопите.

В обятията на обаятелната планина са се сгушили живописни селца, като Чокманово.

Срещат се и не особено добре познати паметници, като Родопската Шипка.

В мрачните гори приказни водопади, като Самодивсктото пръскало, падат с грохот.

Край село Цар Асен отровен рудник с токсично езеро зее като отворена рана в плодородната Тракийска низина.

Есента, в средата на ноември, е по-пъстра от обичайното, особено сред буковите гори на Шуменското плато.

Някъде там, като в паралелен свят от древността, се спотайват скали с чудновати форми, скални църкви и светилища.

Наблизо е Преслав, където са руините на древната българска столица.

Над вековните гори на Балкана, като остров насред есенен океан, се подават живописните скални колоси Орлиците.

Само след две седмици от пъстрата есен няма спомен. Тунджа вие мътните си води през Сакарските възвишения Дерекьой.

Сакар е планина, особена почитана от Траките. Край Хлябово се намира най-голямата концентрация от долмени и мегалити.

В мъгливите гори на Котленския балкан се издигат стени на древни крепости. Такава е Сайганица, за която малцина са чували и още по-малко виждали.

За финал остана Виена, градът омайващ със неподражаем стил и изящност. Нощем, откъдето и да го погледнеш, не можеш да не се прехласнеш.