Отдалечена в западните покрайнини на Пирин, хижа Синаница често се оказва извън натоварените туристически маршрути. След седем години, откак бях за последно тук, пиринските пътеки отново се пресякоха край изумрудено синьото езеро, с надвиснали над него бели върхове.

Запознатите с релефа на Пирин знаят какво означава преход в тази планина. За пример, маршрутът от хижа Вихрен до Синаница може да бъде описан така:

След плавно движение покрай Бъндеришка река, следва рязко изкачване, за да достигнем Муратово езеро. От езерото вдигаме поглед нагоре, където ни очаква унищожителна денивелация сред чукари и сипеи, където се намира Бъндеришка порта. Най-приятната част идва веднага след това, когато навлезем в огромната долина на циркуса Големо Спано поле. Преминаването през него е радост за краката и очите. В компанията на десетки свободни крави, пуснати да пасат на воля, се любуваме на красиви малки езера и върхове, които се подават в далечината.

Опиянени от красотата на Пирин, съвсем неусетно разбираме, че сме започнали да изкачваме Синанишка порта. Скоро се открива гледка към самото езеро, което не случайно, изобилства от синьо в името си.

Спускането до хижата е стръмно, но езерото действа като магнит и дори да сме се поизморили малко, забравяме за това, пленени от величието на надвисналите бели върхове.

Така, описан маршрута е съвсем приятен и лек, стига хубавото време да е с нас. За тези седем години откак бях за последно тук, хижата е преживяла основен ремонт на покрива, но вътре си е все същата.

Синаница е присвоила местенце в паметта ми, и щом си помисля за нея, изплуват тези причудливи върхове над езерото.

Откъдето и да ги погледнеш са незабравими, не само заради формата си, а и заради необичайната им белота.

Помня как по залез, слънцето е в такава позиция, така че осветява само крайчеца на едноименния връх.

Не е за изпускане гледката от езерото. По това време на деня планината се отразява кристално ясно в прозрачните му води.

Настана време за споменатия по-горе момент, в който слънцето се потапя в хоризонта и огрява за минута с алени лъчи мраморния връх.

Дойде ли нощ, в небето над Синаница грейват безброй звезди, съпровождащи Млечния път. Най-неочаквано, изгряващата луна иззе ролята на слънцето и облиза в кърваво червено част от каменния рид.

В компанията на звездите, окъпаната в лунна светлина хижа се готви за сън.

Докато зората полека си отива в ранния утринен час, Синанишка порта отваря обятията си, за да прегърне деня.

Ярки слънчеви лъчи приканват пътника да освободи сетивата си и да се слее в едно с планината.