Шуменското плато е като свят, съществуващ извън потока на нашето време. Парче земя с обиколка 40 километра, издигащо се на 300 метра височина. Вековни гори опасват този остров, съхранил история от древни времена.

Така идеализирано запечатах образа на Платото. Може би защото пристигнах в ранни зори, докато мракът избледняваше, а мъглата ставаше все по-гъста.

Първата ми, от няколко цели, бе да посетя резерват Букака. Както личи от името, това е стара букова гора.

След като се запознах с чудния резерват, следващата цел са скалните църкви, намиращи се в южната част на платото. Без навигация, човек лесно може да се обърка. Така, например, табела Търновтабия гласи, че това е най-високото място в Дунавската равнина (502 м), което е укрепено, т.е. има останки от крепост там. Мнимата маркировка, вместо по утъпкана пътека, води през трънливи къпинаци. В най-високата точка не видях нито укрепление, нито нещо което да подсказва за географската и историческа важност на мястото.

Извън резервата сечта е в разгара си. Туристическият път е изцяло заличен от дълбоки кални коловози, преминаващи през иначе красивата есенна гора. Скоро се разкрива живописен, просторен пейзаж към Осмарската долина, изпъстрена от най-цветния сезон есента. А досега свързвах името Осмар само с прочутия пелин…

Тук е разположен скалният феномен Окото.

Църквите в този район са няколко, но има и ниши, които са се ползвали като килии.

До тях, разбира се, е можело да се стигне само с въже или стълба.

Последната цел е Шуменската крепост. Какъв късмет да я посетя, докато кипи усилен ремонт и навсякъде са нахвърляни строителни отпадъци.

Не бих могъл да пропусна огромният бетонен къс, който се издига над Шумен. И той, като всички останали паметници от комунистическото минало, изглежда безумно и не на място.