По традиция всяка зима, щом настъпи най-мразовития ден, се чувствам длъжен да отбележа това събитие някъде край морето.

Седмици наред небето беше затулено от мъгли или в по-добрия случай от облаци. От време на време, като реванш за търпението, се случваха и слънчеви безоблачни дни, като този.

С разликата, че температурата сега беше с десетина градуса под нулата. Поради което, морската вода замръзваше веднага при съприкосновението си със сушата.

Спокойното Черно море, както се пее, ревеше с пълна сила. Нещо нехарактерно за този ден бяха дългите приливни вълни. Както си стъпил на сухо, докато се усетиш, прииждащата на талази вода мигновено залива краката ти.

Край едно заливче, морето беше особено развълнувано.

Изгряващото слънце сякаш засилваше вълните отдалече, които от своя страна се сгромолясваха с безмилостна сила в стълбище, което в нормални дни води до плажчето долу.

Страхопочитание буди бурното море когато си близо до него. За миг ще те погълне, без да разбереш. Вълните ще те блъскат в скалите, водни течения ще те дърпат надолу, безсилен да се освободиш от хватката… Но когато си стъпил здраво на земята, можеш да гледаш само с пренебрежение на това.

3 responses to “Морето през зимата”
Има ли смисъл да обяснявам , че снимките са прекрасни, това се подразбира :), но това, което ми харесва във вашия подход са описанията, снимка с описание е истината, наскоро попаднах на тази част с вашите фотопътеписи и четох цяла нощ, сполайви и още много такива .
Прекрасно е – както всичко, което се прави с чувство. Снимките не са само запечатване на мига, а се усеща и преживяното в него. Аплодисменти за постигнатото!
Евгени,ти заснемаш природата отвътре , затова и снимките ти са чудесни.Ако беше художник със сигурност би нарисувал и би ни показал как изглежда човекът отвътре.Успех момче!Владееш фотографията до съвършенство и имаш дух на откривател!