Изкусителен, с белите къщи и църкви със сини куполи, остров Санторини е любима дестинация на туристи от цял свят. Стане ли въпрос за Гърция, море и почивка, преобладаващите гледки по картичките са именно от там.

Нощем по гръцките пътища се пътува леко, а сутрин от Пирея потегля ферибот. Почти като в сън, отварям очи и скоро в синята морска шир изплува остров във формата на полумесец. Това, което приковава погледа веднага са белите градчета разположени по ръба на високите отвесни брегове.

Представите ми за Санторини са толкова идилични, че лошото време ме завари неподготвен. Духа ураганен вятър, небето е покрито със сива облачна пелена.
С надежда да се оправи, тръгвам рано сутринта по уличките на градчето Иа.

Градчето, познато с красивите залези все още не разкрива чара си. Дори местните кучета са омърлушени. Все пак, е едва сутрин.

Главният град Фира е разположен в средата на острова. Насреща е гледката към Вулкана, както го наричат. Макар да е изригнал преди 3500 години продължава да е все още активен. Дотогава островът е бил с идеална кръгла форма, с висок връх в средата. Сега черната купчина е главна атракция за туристите. Също така, местните добиват от него черна скала, от която правят бижута.

Встрани от градовете, равнините са заети с лозови насаждения. Санторинци се гордеят с виното си. На мене повече ми допадна бялото. Освен лози, тук се отглеждат най-хубавите чери-домати.

Интересен факт е че, ако от едната страна духа силен вятър… … то от обратната задължително ще е тихо.

Най-високата точка на острова (планината) се извисява на близо 600 метра височина и е недостъпна заради военна зона. Непосредствено до нея се намира градчето Пиргос.

Отново е време за разходка по романтичните улички на Иа. В градчето, известно с прекрасните си залези, отново няма залез. По това време на годината, местните се подготвят за летните месеци, като усилено обновяват външния вид на имотите си.

Ето как е по картичките – слънце и лазурно море… Кафенета надничат над синия простор… Бялото градче оживява под топлите слънчеви лъчи… Сините куполи на църквите се сливат със синьото небе.

Бели камбанарии ехтят на всеки час.

Дворовете са също толкова фотогенични, както и фасадите.

Пролетта навестява рано Санторини. Но навярно и рано го напуска, преди летните жеги да изпепелят всичко.

Продължавам обиколката по неизброимите улички. Освен в бял и син цвят, често къщите са измазани и в оранжев. Всяка педя на стръмния бряг се оползотворява, като помещенията се вкопават в скалите. Получава се нещо, като прохладна пещера. Характерни за острова са също и вятърните мелници.
Някои сгради са като от приказките.

Залезът наближава. Уличките на Иа се изпълват с хора. Не беше онази поразителна светлина, която очаквах, но все пак е нещо, в сравнение с предните дни.

Групи от китайци сноват наоколо, запълвайки всяко празно място. Всички, до един, се снимат на фона на залязващото слънце, на едно от най-известните места за посрещане на залеза.

Златният диск се шмугна бързо и непретенциозно под хоризонта, оставяйки най-различни изражения по лицата на стотиците му изпращачи. Скоро светнаха светлините на градчето и нощният живот закипя с пълна сила.