Пампорово е разположен високо в Родопите, сред величествени борови гори. Курортът е отлично място за зимни спортове, но и изкушение за любителите на красиви гледки.

Опитах да съчетая и двете занимания. Като начало, в пет сутринта, тръгнах от лифтова станция Малина, нагоре към Снежанка, по писта №4. Хората обикновено се качват с лифта денем и пропускат един голям пакет от неповторими усещания. Сред тишината се чува единствено хрущенето на снега и повея на вятъра, на небосклона блестят звезди. Дори умората се изпарява в кристалния планински въздух. Бях изгасил светлината на челника и вървях, като в транс, по съвършено загладената писта, когато насреща се показа кулата.

Крайната цел ми се стори толкова далечна, че бях на път да се откажа от плановете си. Неусетно звездите избледняха и небето се обля в топла светлина. За късмет, точно тогава излязох на обзорно място и пред мен се ширна неповторима гледка. Родопските хълмове потъват, като остров, в океан от облаци.

Оказа се, че съм стигнал до разклона, където се разминават две стръмни писти 3 и 4. Обозначени са, като черни, заради екстремно отвесния им наклон. Едвам успях да се удържа, без да политна надолу.

Върнах се на по-равно място, за да посрещна неповторимия изгрев.

Оттук се вижда обсерваторията Рожен.

Бях пречистен и зареден с енергия да покоря крайната си цел – връх Снежанка. Само, че досега не бях изкачвал такова нещо, като Черна писта. Тук няма пътечка, която се вие във вид на серпентина, нито може да се върви извън пистата, защото снега е дълбок. Пътят е само нагоре, все едно пред теб има стена.

Набелязах си горичката отгоре и докато не се добера до нея, никакво връщане назад! Стъпил вече стабилно, обърнах поглед.

Всеки подобен подвиг само вливаше още енергия в мен, вместо да ме изтощава. Вдигнах глава и осъзнах, че съм достигнал кулата.

Тук почти не достигат скиори и снегът е неутъпкан.

Покрив на къщичка се подава над снега.

Заобиколих върха и излязох откъм южната страна, където над океана от облаците се подават заснежени върхове.

Слънчеви петна пълзят над заснежените гори.

След бавното изкачване до върха, предстоеше шеметно слизане надолу, по задни части.

А после и аз, като нормалните хора, се качих на ските и се отдадох на зимни развлечения.