След остров Санторини в Бяло море, отскочих до по-близкия Закинтос, в Йонийско море. По стечение на обстоятелствата, между тях се вмъкна малкото крайбрежно градче Килини.

Още по тъмно пристигнах на пристанището, откъдето отплуват фериботите за Закинтос. След кратка дрямка излязох да си купя билети. Бе необичайно пусто в този ранен час – безлюдно, без камиони и автомобили. Касата не работеше, на стъклото стоеше бележка с надпис на гръцки “ΑΠΕΡΓΊΑ”. Каква е тая алергия, да не са болни всички… Както и да е, стана ясно, че това означава Стачка, и че този ден фериботи няма да има.

На пръв поглед градчето не е нещо особено, но след кратка разходка из околностите започнах да долавям очарованието му. Гъсти маслинови гори се зеленеят от край до край покрай бреговете и продължават навътре, до където стига поглед. Това, което привлече вниманието ми, обаче, беше стар морски фар. Като по чудо, успях да се добера до него. След дни без един нормален залез, този път беше коренно различно. Покритото с облаци небе се възпламени, докато морето миеше пустия бряг.

Следващата сутрин градчето се беше преобразило. Пристанището работеше на пълни обороти, пукаше се по шевовете. На Закинтос ме интересуваше едно единствено място, залива Навагио. Щом пристигнах, веднага се насочих натам. Гледката ме изуми. Не бях виждал морето с такъв цвят.

Заливът, освен с пленяващата си красота, е известен с недостъпността си по суша и с разбития кораб, който се е излегнал на малкия плаж. Страховито е да застанеш на ръба, но си струва риска да видиш нещо подобно.