Случва се да се запътим нанякъде, а да пристигнем другаде. Това другаде, благодарение на непредвидени обстоятелства, понякога е точно там, за където сме искали да се запътим.
Като в сън, се озовах на приказна поляна.
Благодаря на конете, които бяха на правилното място.
Сутринта отстъпва на деня, облаци пълзят над реката.
Обувките ми вече бяха вир вода, а катеренето по мокрите скали се оказа трудна задача. Колкото и да внимавах, на слизане взех че паднах и здравата си ударих коляното.
Все пак, да не подмина цветченцата и тревичките, които така хубаво ме измокриха.
На устието на Ропотамо, рибарите тепърва излизаха в морето, а за мен деня приключи.
8 responses to “Мъгли на Ропотамо”
7434d
Зелено утро…
7505d
Мъгла на Ропотамо…
Адаш, и аз понякога така тръгвам за едно място и се губя по пътя. Къде нарочно, къде от откривателски пориви. Това за мен е много добър начин да откриваш малкоизвестни места, които обикновените туристи не посещават.
Значи вечния спор – фотографа или рибаря става по-рано е решен? 🙂
Поздрави,
Евг.
Foggy spring morning
http://www.panoramio.com/photo/21883814
7441d
Идиличен пролетен пейзаж…
Панорамата е велика!!! Иначе и аз по този начин съм открил десетки затънтени, но много красиви местенца 🙂
7435d
Зелена утринна поляна…
7455d
Ранули…