Май е месеца на Странджа. Зелениката (която е уникална за парка) цъфти и цялата гора грейва в лилави цветове.
Не ми дава мира това, че голяма част от територията на парка се намира зад кльона. Присъствието на военна полиция до населените райони не е намаляло. Не се изненадах, че преди отсечката за Кости ме спряха, но този път не да ме проверяват, а да закарам единия от полицаите до селото. Попитах го, защо единствено в Странджа порталите по граничните ограждения все още са затворени, отговори ми съвсем кратко – прави се заради много богати хора, които ловуват там.
В Google Earth се вижда плътния кордон от застави, разположени от Резово до Свиленград. И тъй като вече няма необходимост от тях са изоставени, а гората бавно е започнала да си връща своето.
Пътят не свършва дотук, продължава към дебрите на Странджа. Колкото по-навътре навлиза, толкова по-стара е гората.
Зелениката е навсякъде, но има места където се е скупчила в огромни поляни.
Разцъфнала е около двайсет процента от нея, а какво ли ще е след седмица…
Гората е от вековни букове, такива наистина се срещат рядко.
Повечето дървета са белязани с надписи, датиращи от първата половина на миналия век. По всичко личи, че границата е била жестоко охранявана в този период.
За ориентир в непроходимата гора ми служеха белязаните дървета, но със слизането към реката изпуснах следата. Престанах да се опитвам да я възстановя и се спуснах надолу по стръмния дол. За късмет излязох на малък каменист нанос.
Почти хванах следата отново – тясна пътечка, по която са се движили войничетата, но бързо я изгубих. Закатерих се по склона и благодарение на новите технологии, намерих обратния път. Чак се изумих колко много съм извървял на идване. Връщането продължаваше сякаш с дни.
Тъжна гледка, след толкова скитане из горите на Странджа.
13 responses to “Странджанска зеленика”
А как така хем има кльон, хем стигаш до реката? Пропуснаха те или се вмъкна отнякъде?
Прочее, защо да е тъжна гледката? Има си контролирано прочистване на гората, маркировка за сеч и тн. С двама близки роднини в горското по тоя край моа да ти гарантирам, че нищо не отива зян 😀
Ако знаеш как хубаво я почистват… на места даже не е останало какво да се сече.
Страхотно! Знаеш ли дали може да се види цъфнала зеленика и през юни, или е вече късно?
Ти беше ли на фестивала на Зелениката, на 16-17 Май?
Аз го изпуснах сега като гледам какво съм пропуснала, ме е яд, трябва да наваксам
Може да се види, точно ще е разцъфтяла добре.
Няма за какво да съжаляваш, че си изпуснала фестивала. Винаги можеш да се разходиш и сама.
Аз, лично, избягвам подобни масови мероприятия.
Гледам, че бая обикаляш из България. Като спомена по-горе за заставите и кльона се сетих, че през 1997-98 г. и аз бях донаборник на една такава застава, само че по средата на южната граница. Става въпрос за с. Горно Къпиново. Там се намира най-южната точка на Б-я и има една защитена местност – (поне на книга) Гюмурджински снежник. Ако идеш да направиш няколко снимки там да знаеш, че няма да съжаляваш. Ще се радвам да ги видя в сайта ти.
Чувал съм за този връх. Живот и здраве, някой дени и него ще посетя.
Евгени, неведнъж съм се поддавал на душевната си емоция, ровейки из нета в търсене на снимки на Великата Велека и Странджа планина и май в почти всички случаи попадам на твои снимки – божествени са! Това лято имах щастието да прекарам една седмица в началото на лятото в дебрите на Странджа – за мен природата на БГ е красива, но НЯМА по-красиво място от Странджа планина и Великата Велека.
Поздравявам те за неземно красивите снимки, в които запечатваш успешно най-красивите кътчета на БГ!
Бъди здрав!
страхотни снимки
Ние ходихме, тази събота по твоите стъпки имахме намерение по маркиран вело-маршрут, за съжаление за унищожшлш маркировките в самото начало и сме хванали пътя за границата, така като гледам по същите пътеки сме се движели, и ние само талибани и двама гарнични полицаи с брониран джип засякохме !
Имам въпрос към автора -Евгени, възможно ли е да се стигне до същинската граница р. Резвая?
Служих на 14 застава/Яневица/ 1959 -61 г. Виждал съм твои снимки от различни места на Странджа. Желанието ми поне още веднъж да видя тази красота 60 + години по-късно. Благодаря ти за хубавите ти снимки.
Преди повече от десет години (когато обикалях по тези места) можеше да се стигне. Сега, заради бежанците, има нова ограда и охраната е засилена. Вероятно, ако се включите към туристическа група, която има разрешение за преминаване от гранична полиция, може да се стигне до реката.
Евгени, мисля че преди време имаше твоя публикация как едни горски щял да те води или те е водил да видиш бяла зеленика. От тогава ми е влязла в главата и чак тези дни успях да я “срещна” на живо.