До най-високият връх на Балканите се стига изключително лесно, ако се ползва лифта за Ястребец – улеснение, което за редовият планинар е неприемливо изкушение.
За тази цел подбрах такъв маршрут, който тръгва от Боровец към хижа Марица и се отклонява в посока Мусала по протежението на река Бистрица, като до хижата се върви дълго в гора от висок клек.
Самата хижа Мусала, която повече прилича на хотел, е разположена на превъзходно място край езерата под върха. Радвам се, че минах покрай нея сравнително рано, преди тълпите идващи от лифта да са плъзнали наоколо.
Съществената алпийска част започва след хижата, където едно след друго следват бистрите Мусаленски езера.
В едно от тези езера се открива добра гледка към върха, който нощем свети като маяк.
На зазоряване облаци стабилно се носят към върха и скриват в гъста мъгла изгряващото слънце.
Час след изгрев бурният вятър успява да издуха упоритите облаци, за да се открие поне някаква гледка.
Дори в юлското утро, на тази височина (2925 м), е як студ, в комбинация с бръснещия вятър. Облаци фучат отвсякъде, за секунди картината се прояснява и отново се скрива в мъгла…
Усещането е, че съм в машина на времето, обстановката се мени с невъобразима скорост. Докато от южната страна се води яростна борба между стихиите, на север положението е по-спокойно, дори виждам отражението си в “брокен спектър”.
Едва сега, в посока към изгряващото слънце, се открива панорама към Леденото езеро и заслона до него.
2 responses to “Мусала”
Прекрасен фотопътепис за пореден път. Миналата година избрахме именно този маршрут за да избегнем тълпите “планинари”, които отиват да се щракнат на Мусала и се оказа, че гледките по пътя са не по-малко красиви от тези на самия връх. Благодаря за тази публикация и радостта за окото, която тези снимки носят!
Приказно! Благодаря!