Достатъчно е да спомена Тоскана и да си спестя да пояснявам каквото и да било. Кой не е чувал за Медичите, Флоренция, ренесанса, кой не се възхищавал на тосканския пейзаж.

Всичко това прави Тоскана силно привлекателна и неустоима за туристите. Градчетата са запазили забележителна архитектура, а улиците им са като Вавилон, изпълнени с тълпи хора от цял свят.

Няма населено място където да не се извисява кула, а някъде са концентрирани по няколко.

Най-живописна, вероятно, е долината на река Орча (Val d’Orcia). Разпознава се лесно по заоблените хълмове обрасли с пшеница, украсени тук-там с кипариси.

Често насред полето могат да се видят вили в тоскански стил, задължително с няколко кипариса наоколо.

Повечето от тези вили всъщност са къщи за агро-туризъм и могат да се наемат.

Рано сутрин е времето за истинските ценители на неподправената красота. Времето на меката светлина и ефирна мъгла.

Накъдето и да обърнеш поглед, попадаш я на вила, я на някоя стара църква, естествено в аранжимент с кипариси.

Изключено е да видиш необработена или запустяла територия.

Така стриктно е поддържано всичко, сякаш си на гости.

Да не споменавам лозята, изпънати като по конец.

Самите тосканци не могат да оставят едно поле току-така. То задължително трябва е като нарисувано, ако не стигат 2-3 кипариса, ще засеят горичка и ще я обградят с красива ограда.

Докато обикалям по тосканските пътеки имам чувство, че съм в онази епоха от времето на ренесанса. Всичко е в автентичния си вид, но някак ненатрапчиво, без помпозност.