Пътешествие из обаятелните Родопи в разгара на златната есен.
Криволичещи долини са превърнати в язовири с причудливи форми.
Селца са нахвърляни на неподозирани за обитаване места.
Дефилетата са реки от пъстра есенна гора.
В часът на залеза боровият лес придобива ръждив цвят.
На места погледът стига толкова далече, но все тъй не е способен да прехвърли безграничните родопски гънки.
В някои от тях, вместо язовири, са се сгушили градове.
С настъпването на мрака издайнически светват околните махали.
Погледнат от височината на таз родопска твърдина, новият ден предвещава да е съвършен.
Изящна гора посреща топлите слънчеви лъчи в експлозия от цветове.
Долината се изпълва със златна светлина.
Из неведомите родопски пътища, лъкатушещи през нагънатият пейзаж, ту се появяват и изчезват китни селца.
В усоите на долините, каменни мостове от незапомнени времена стоят надвесени над планински ручеи.
Величествени руини загатват за присъствието на древни цивилизации.
Искряща, като самото злато, e есента в Родопите.
3 responses to “Златните Родопи”
Чудна обиколка, хванал си “последния влак” за есенните цветове. Страхотна история и фотографии.
Заснето и разказано със сърцето. Поздравления!
Страхотни кадри. Родопите и Стара планина са ми най-любимите планини у нас, имам особен сантимент и към двете. Не че другите ни планини не са чаровни, напротив – всяка си има своите особености и е атрактивна по своему, но тези двете са специални за мен. Благодаря Ви, г-н Динев, за тази поредна фоторазходка из тези красиви родни краища.