Подлъган от обилните снеговалежи в последните дни, малко след полунощ потеглих към Бузлуджа. На разклона за паметника забръмчах полека нагоре, нагоре поеха и градусите – от -5°C станаха 11°C. Сняг почти не беше останал, а до изгрева имаше доста време, което трябваше все някак да оползотворя.
Освен, че си играх да експериментирам с дълги експозиции, се покатерих и по ръждивите бетонни украси пред парадното стълбище. Оттам се открива гледка към северната страна на Балкана, т.е. Габрово.
От южната страна блести Казанлък.
Имаше пълнолуние и залязващата луна оцвети нощното небе в ярка оранжева светлина.
Над 30 ветро-турбини са окупирали ветровитото било. Възможно е да са много повече, ако продължават навътре.
Чудех се дали в ниското ще се надигне мъгла, че да разнообрази с нещо пейзажа. Зазори се, но такава перспектива не се очертаваше. Следващата стъпка беше да вляза в чинията.
Отвисоко се открива по-добър изглед.
От топенето на снега всичко вътре се беше превърнало в лед и вода. Почти невъзможно бе да се кача по заледените стълби, външния коридор също беше изцяло заледен и наводнен.
Слънцето изгря и дори в разрухата нетипичния архитектурен феномен накара сърцето ми да тупти от вълнение. Сякаш се намирах зад очите на маска.
Жалко е да се загроби този паметник. Дори сега, полуразрушен, привлича хиляди посетители от цял свят, а какво би било, ако беше реставриран…
Издигнат на едноименния връх, почти в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима гледка към Балкана.
Няма да ми омръзне да идвам тук, било то в люти или топли зимни дни, дори когато всичко се срути и останат единствено руини.
17 responses to “Бузлуджа”
Жестоко, невероятно красиво, браво Евгени, поклон!
Екстра, първата снимка най-много радва. Някъде четох, че била залостена вратата и вече не можело да се влиза там, но сега като прочетох пътеписа ти ми олекна. Ще пробвам тази зима и аз да се занеса на паметника.
Красиви снимки!
Без думи, просто….БРАВО!!!!
Снимките са невероятни, ама то си е майсторлък. :)Ще можеш ли да ми кажеш как влезна, тъй като вратата беше залостена, когато бях там през лятото. Мерси предварително и продължавай да ни радваш с красиви снимки и през 2013 година!
Може да не си случил на сняг, както си очаквал, но резултата определено си струва. Чинията от втората снимка с челника ли я освети? Поздрави, снимките радват!
Има един тесен отвор, но ако кажа къде е, ще вземат и него да циментират.
С челника е осветяване чинията.
Има и друга подробност при влизането там, особено ако пък е натрупал сняг. Около самата чиния има много дълбоки шахти, които ако се поприкрият от снега трябва да се внимава много. Другото, което ще вметна е, че от покрива висят стари азбестови изолации, силно канцерогенни са, така разбрах в последствие, навремето е било добър вариант за изолиране, но не и здравословен! Човек обаче като влезе определено настръхва, гледката е покъртителна, носи се зловонна миризма! Представя донъкъде действителността в България.
Много добри работи !!!!!!!!!!!
Уау! Наистина невероятни снимки! Браво!
https://lh6.googleusercontent.com/-gbhoi1FE6X4/UMIWgQVCCtI/AAAAAAAASXY/tBuQY2heSBs/s912/1.jpg
Евгени, страхотни снимки. Много обичам и аз да ходя на това място.
Само да те питам – основния вход е отворен, нали така? Мислим да ходим скоро, но се чудех дали може да се влиза, че през лятото го бяха затворили много здраво.
Основният вход е затворен. Останала е една тясна пролука, през която е малко рисковано да се влиза. В сградата също е доста опасно, особено когато е заледено.
Сюреалистично!
Една невероятна фотосесия, веднага я споделям по социалните мрежи.
Аз също го споделих и много от приятелите ми го харесаха!
Много добри, браво, смразяващи са.