На пръв поглед лесен маршрут – да, ама не! Неволите започват след малко, а преди това Шипка.

Градчето Шипка, с красивия руски храм, се оказа на пътя ми в точното време – малко преди изгрев.

От Шипченския проход отбих към паметника. Бариерата беше спусната и поех пеш. Нагоре вятърът духаше все по-свирепо и безжалостно и всяко спиране или забавяне го разгневяваше още повече.

Тук е мястото да се замисля как ли са се сражавали опълченците в този свиреп студ по едни цървули, с голи ръце срещу поробителите.

Паметникът до такава степен се е превърнал в икона от снимковия архив на България, че се чудя от кой ъгъл да го щракна, без да направя поредното хилядно копие на нечий кадър.

И като стана дума за неволи – поех към Бузлуджа. Малко след Шипка се оказа, че пътят въобще не е разчистван, а снегът е дълбок близо метър. Сложих снегоходките и запробивах пъртина. Едно е да вървиш върху слегнал сняг, съвсем друго по пухкав, скоро навалял. Всяка крачка все едно изсмуква скъпоценен запас от енергия.

Току-що бях тръгнал, а вече се чувствах изтощен. До Бузлуджа тепърва ми предстояха десет километра газене в снега. По едно време забелязах, че минавам покрай гъста букова гора със заскрежени дървета. При подходяща светлина, биха се получили интересни снимки. Но нито ми се чакаше, нито имах желание да вадя статива и да експериментирам. Вървях в унес и се борих с умората, която се опитваше да ме надвие.
След поредния завой от мъглата се показа тя – Бузлуджа. Освен умората, бях зверски жаден, а шишето с водата се оказа, че е паднало някъде назад по пътя. Какво да се прави, ще ям сняг. Лошото е, че не се топи в устата, а става на ледени бучки и не утолява жаждата.
Изтощен съм до краен предел. Влача се едва, едва, сякаш за краката ми са вързани гюлета. Стигнал съм до фазата, че предпочитам да легна и да заспя в снега, отколкото да продължа напред. Последни метри и съм под паметника на неосъществения комунизъм. Какъв контраст с паметника на свободата – Шипка.

А сега назад, по обратния път, о робе на труда!
51 responses to “О’ Шипка, О’ Бузлуджа!”
Влиза се през една дупка до която стигаш като тръгнеш вдясно от главния вход. Вътре разрухата е като в ниво на Halflife, особенно ако има и сняг.
Ех, че ме е яд. Видях я дупаката, ама не се престраших да вляза.
Както се казва, луд умора няма 😀 Но снимките напълно си заслужават! Особено тези на руския храм и на паметника на Шипка със стъпалата.
6599d
О парии презрени…
6595d
Кулата на комунизма…
6594d
Бузлуджа в небесата…
6592d
Булзуджа в мъгла…
6590d
Снежна гора…
6589d
Снежни преспи…
6587d
Снежна гора в Балкана…
6585d
Снежен път в Балкана…
6583d
Орлова глава…
6579d
Зима на връх Шипка…
6551d
Връх Столетов…
6549d
Снежна Шипка…
6547d
Топове на Шипка…
6544d
Пробуждане в Балкана…
6543d
Шипка през зимата…
6540d
Замръзнало дърво…
6537d
Снежно дърво…
6535d
Паметник под Шипка…
6534d
Топове в снега…
6533d
Оръдията под Шипка…
Супер снимки, доста екстремно е било там горе!
Бузлуджа има два входа – горе споменатата дупка и другия е пак от същата страна, обаче продължаваш малко напред 10-тина метра, максимум 20 и се откриват две големи врати падат се в ляво едни бели малко на високо са около на 1 метър от земята, но има тераска, на която може да се качиш. Влизаш през тях, прескачаш една дупка и си вътре…
Но да влезеш сам вътре е много гадно. Няколко пъти съм го правил, ужасно депресиращо е, винаги мрачно, винаги мръсно, пълно с разруха и смътен спомен за комунизма, все едно си във филм на ужасите правен в Русия…
Поздрави, Масм 🙂
Мерси за инфото! Следващият път задължителено ще се напъхам и аз вътре.
There was a war
IMG_6534d…
Snow tree
http://www.panoramio.com/photo/19460947
Shipka
http://www.panoramio.com/photo/19461051
The tower of communism
http://www.panoramio.com/photo/19461213
Фотоапарата, с който си снимал струва маааалко повече от автомобила, който карам 🙂
Снимката на руския храм е уникална обаче!
Хах, като чета неволите ти от паметника Шипка до Бузлуджа имам чувството, че чета история, писана от мен в края на ноември! 🙂 Както се казва “в наше село аналогичен случай”, само дето като пристигнах мъглата беше толкова гъста, че нищо не се виждаше на 2 метра и без малко да поема към Казанлък по грешка 🙂 Инак мястото със заскрежените дървета.. всичко, само се надявам, че не си срещнал и ти кучетата по пътя.
Влизането вътре е едно наистина тягостно преживяване, но добър урок за това колко бързо хората забравят историята си. Влязох рано сутринта, по-късно през деня мургави вандали рушат и товарят в коли и каруци малкото останало за крадене.
Един кадър от там http://www.verticalshot.com/bg/detail/pid/12/ppid/106
Поздрави,
Владо
За колко време стигна в снега от Шипка до Бузлуджа?
Добър въпрос. Ако съдя по снимките излиза към 3 часа.
А аз съм влизал освен в чинията и в пилона който се интересува да пита.
6511d
Църквата в село Шипка…
Стефан, kavi mi kak se wliza w pilona?
Като влезеш, тръгваш на страната, на която е пилона. Там има едно коридорче със стая и прегради, което свързва чинията с пилона. Отсреща има малка врата с буква R. Нагоре е малко страшно, но е невероятно. В ясно време се вижда Черно море. Ако не намерите пътя там, където са стълбите за залата, от долу също може да се влезе. Има много бушони и вентилация. ВНИМАВАЙТЕ!!!
Ей, много ме кефите с тия приключения в “чинията” 🙂
Никога не съм ходил там и си мечтая да го направя…
Стефан, кожи ми по кое време на годината си ходил и си видял Морето от там? Сигурно адски е вълнуващо ?
Завиждам ти !!!
Еми най-добре се вижда юли месец.
6552d
A cross on Shipka memorial
А от град Шипка до храм-паметника може ли да се стигне, някой някаква идея да има? И ако може евентуално колко време отнема? Мерси предварително 🙂
Имам предвид пеша 🙂
Има си пътечка, но зимата едва ли ще е утъпкана. Изкачването е стръмно и предполагам, че ще отнеме 2-3 часа поне.
Най-ясни гледки има от пилона през месеците юли-август. Пеша може да се стигне от гр. Шипка до Бузлуджа, но не препоръчвам зимно време. Всъщност има пътеки и до вр. Св. Никола и до вр. Бузлуджа, но не са за зимно време. Ако някой се интересува от пътеки и допълнителни обяснения, когато посещава гр. Шипка, да ме потърси в къщата-музей на центъра, уредник съм там, ще му обясня по кои пътища да поеме за посещение на околностите и планината.
В България винаги е хубаво, дори и през зимата 🙂
Благодаря ви за снимките, Евгени!
Изумена съм, че след толкова години все още намират какво да крадат. Дано възможно най-скоро някой да се сети, че трябва да се запази И този паметник.
П.С.От училище на помня много работи, но помня едно, което сигурно ни е казала учителката по история: Нямаме толкова много паметници на културата от миналите епохи, както другите народи, защото всяка новодошла власт унищожава всичко наследено. Не мога да забравя историческото бутане на мавзолея и се чудя каква ли злоба и омраза се е таила, за да разрушиш нещо толкова здраво? Защо наистина Бузлуджа не е туристическа атракция с билетче? На коя община и са излишни малко приходи?!!!
Много жалко, че не си влязъл да разгледаш. Аз го направих, но вътре обстановката е потресаваща. Като цяло доста странно чувство те обзема.
“Тук е мястото да се замисля как ли са се сражавали опълченците в този свиреп студ по едни цървули, с голи ръце срещу поробителите.”
Отговорът е много прост. Не са! Битката на връх Шипка е в края на Април. Отличен за репортажа и снимките, но двойка по история.
Битката на връх Шипка не е Април месец, а е Август.
Искам снимки0