Крепост устояла през вековете, гордо изправена на нейния непристъпен хребет.

Хребет, от който се открива обзорен изглед към безкрайна долина, ширеща се между най-високите части на Стара Планини и Средна Гора.

Пътуващият по подбалканския път няма представа, че крепостта е там и бди неотлъчно над него.

След като изминем двукилометровия път покрай бистрия приток на река Стряма и излезем от гората, внезапно се оказваме над древните каменни руини.

Падне ли огнения здрач крепостта изглежда още по-внушителна, дори и само това, което е останало от нея.

Над низината се носи ефирна мъгла. Селцата, които досега бяха невидими в далечината, светват издайнически.

Бродейки из гъстите гори дочуваш стъпки. Сред сенките на древността тук сноват духове на средновековни войни, заклели се да бранят тез земи до гроб.
