Есента в Централен Балкан е магия. Струва си човек да избяга от сивото ежедневие и да нахрани очите си. Поне е безплатно.

Пътеката за хижа Тъжа се вие сред пъстрите гори на Балкана.

В близост до хижа Русалка се намира еко-пътека Бабско пръскало. Табелата, указваща маршрута, е крайно неинформативна. Нарисувана е една червена линия с няколко точки, която не дава никаква яснота. Ако аз правих такива табели, на първо място щях да укажа дължината и денивелацията на прехода.

Като за еко-пътека, маршрута не е от най-лесните. За три километра до панорамната площадка са над 300 метра стръмно изкачване. До мостчето над пръскалото, където има масичка и пейки за почивка, друга табела забранява продължаването по тази еко-пътека. Жалко, че се хвърлят усилия да се направи нещо хубаво, след което не се поддържа и просто се зарязва.

Гледката от панорамната площадка е зашеметяваща. Пръскалото се спуска между две огромни скали. За да добиете представа за мащаба, вгледайте се в горната част и забележете колко миниатюрно е мостчето.

Времето в Стара Планина е в своите владения. Както е слънчево, само след миг отнякъде прииждат мъгли, носени от леден вятър.

След три километра от отбивката за Бабско пръскало се намира скала Пиростията.

Рязко се отличава с белотата си сред пъстрите есенни гори. Издига се на голяма височина някъде отдолу, където тече река Тъжа. От пътеката трудно се забелязва заради гъстите корони на дърветата, но определено изглежда величествена.

Още два километра и се появява шумното Кадемлийско пръскало. Мъглите вилнеят по върховете и неустоимо напират надолу.

С късмета дотук – тътени огласят планината, кроткият ръмеж преминава в проливен дъжд.