Поради незнайни причини Средна Гора оставаше извън полезрението ми. След този кратък преход през същинската част на планината, това вече не е така.

От Каравелово към планината води живописен път, през пъстри есенни гори.

Е, къде бяха пъстри, къде окапали.

Малко преди хижа Средногорец, от връх Мали Богдан Централен Балкан се разкрива като на длан. При сериозно вглеждане, се вижда дори Аневското кале.

Изтребител от втората световна война е паркиран завинаги край хижа Чивира.

Макар изградена от солиден камък и дърво хижа Чивира е опустяла и изоставена.

След известно подрусване по черните пътища, малко преди Старосел, е тракийската гробници Четиньова могила.

Предвид изобилието от пътища опасващи Същинска Средна Гора изборът се оказва труден. Вариант беше Панагюрски Колонии – хижа Павел Делирадев – Копривщица. С нищо не може да се сравни пътуването по червен килим от шума изрисуван с дълги сенки на букове.

След връх Бич положението драстично се променя. Що годе равния път преминава в злокобни коловози и пътуването вече не е толкова приятно. Копривщица наближава и мъките приключват.

Неповторимият релеф около Клисура е като магнит. Оставям колата преди виадукта и в минутите на залеза се любувам на вълнообразните хълмове, надвиснали над малкото градче.