България е толкова обагрена с цветове през пролетта, че за един ден можеш да пренаситиш сетивата си.

Пътувайки на запад, постепенно се развиделяваше. От изток беше безоблачно, но изглежда се приближавах към облачен фронт, който все повече се сгъстяваше. По капака започна да барабани дъжд и скоро небето придоби толкова розов цвят, че бях вцепенен от гледката. Случайно преминавах край язовир Жребчево и без да му мисля отбих. Цветовете избледняха и грейна дъга, толкова огромна, каквато никога не бях виждал от край до край.

Бях точно на границата на този атмосферен фронт и дъгата се задържа изключително дълго.

Преминах през Троянския проход. Гората е свежо-зелена и прекрасна с тази фина мъгла.

Накъдето и да се обърнеш се сипят водопади, потоци извират отвсякъде.

Парчета мъгла се гушат в непрестъпните долове.

Към Деветашката пещера, облаците се разкъсаха. Навън настана жега, чак не ми се излиза от нея.

До входа е поникнала странна трева…

Която е много хубава погледаната отблизо.

Пътувам на изток. Покрай пътя се ширят поля с най-различни цветчета. Тук маргаритки (или лайка)…

Там макове, със сочни червени цветове.

Пътеката до водопада в Еменския каньон се беше превърнала в кална пързалка, заради наскоро падналия дъжд.

И както изгрева ме посрещна с дъга, така залеза ме изпрати също с дъга.