След Санторини и Милос, настана време да посетя някой друг от Цикладските острови. Избрах това да бъде Парос, който се намира в средата на островната група. Планирах да посетя близкия Наксос и някои островчета наоколо, но вместо за подобна одисея, отделих времето си да разгледам китните градчета и плажове на Парос.

Парикиа е главният пристанищен град. Малки спретнати улици, къщи с бели фасади и много цветя.

Науса е туристическият рай. Тук са съсредоточени множество луксозни магазини и ресторанти.

Сградите са прилежно белосани и със загладени ръбове. Приличат на детски рисунки.

Щом наближи залез, крайбрежните заведения се изпълват, въздухът затрептява от емоции за предстоящи романтични вечери и неповторими бъдещи спомени.

Градчето е с уникално разположение и в близост до него се намират множество забележителности.

Лефкес е бил главният град по времето на венецианските владетели. Затова църквата е с нетипична за острова архитектура.

За разлика от предните два града, тук атмосферата е по-селска.

В съседство е градчето Костос, с тесни улици и прилежно боядисани фуги.

Марписа се оказа неочаквано попадение.

Местните се стараят да впечатлят с декорации пред домовете си.

Но дори и само свежо боядисаните фасади са достатъчни, човек да се захласне.

Климатът е блогоприятен за тези цветни храсти, които наподобяват на дървета.

Местната църква контрастира с ръбестите си форми.

Погледнато отдалече, градчето не предвещава какво се крие вътре.

На места, по сините куполи на църквите, се усеща известно сходство със Санторини.

Архитектурният стил на Парос е уникален. До една степен, това се дължи на специфичната форма на комините.

Насред сухата и неплодородна земя, къщите са потънали в зеленина и цветни храсти.

А отгоре се показват комини с форми на духчета.

Архитектурате е съчетана в идеален баланс със заобикалящата я среда.

Тъй като Парос няма кой знае какви природни дадености, плажовете не омайват с красота, но пък си имат собствен чар.

Много са и всеки се отличава един от друг. Някои са с фин пясък, други с камъчета.

Трети са ветровити, само за сърфисти.

Други са екзотични.

А някои, диви и потайни.

Разнообразието е голямо.

Навсякъде из острова се белеят прилежно поддържани параклиси.

Всеки е с камбанария и собствен облик.

Нощем грейнат ли звезди, пламък от кандило заблещуква вътре.