Стотици обитаеми острови са пръснати из гръцките морета, всеки със свой собствен чар. Също като онези сирени от митовете омайват безчет пътници. Отдалеч привидно са едни голи скали, но всъщност са обградени с лазурни брегове и заливи, а по хълмовете надничат куполи на църкви и спретнати снежно-бели градчета.
Заразен от предишните ми пътувания до Санторини, Закинтос и Тасос, този път показалецът ми падна върху Милос. Това именно е островът на Афродита от Милос, по-позната като Венера Милоска.
По форма прилича на отхапана поничка.
Населен е най-вече в северната му част, където са скупчени няколко градчета.
По брега са пръснати малки рибарски селца.
Цветът на морето в заливите е наситен небесно син.
В тези селца къщите са на два етажа – долният за лодката, горният за стопанина.
Гърците ги наричат Сирма и както се вижда, се отличават с различни от приетите бяло и синьо цветове.
Гледката от главният град Плака е впечатляваща. Все още се виждат останки от крепостни стени и кули градени по времето на Венецианското господство.
Залезите тук се падат на възможно най-удачното място.
На отсрещната страна е най-високият връх на острова, към 750 метра, който често е скрит в облаците.
Пролетта тук идва поне месец по-рано от обичайното.
В източната и южната част на Милос се добиват инертни материали. Покрай брега и в планината има множество кариери, които изглежда се залесяват след като работата по тях приключи.
На юг е едно от знаковите места на острова, залива Клефтико. До него може да се стигне само пеш или по море.
Жълти маргаритки изпълват необработените поляни.
На север брегът също е живописен. Едно такова място е мини каньона Папафрагас.
Плажът Саракинико е перлата на Милос със своите изумително бели, виещи се като воали, скали.
Допирът до тях е приятно мек. На пипане се усещат повече като гипс, отколкото като твърд камък.
Затова са така загладени, а там където се срещат с морето, са се изваяли арки и пещери.
На места формите са впечатляващи.
По изгрев скалите за кратко се оцветяват в златисто.
Морето тук дава богат улов, особено на октоподи, сепии и калмари.
Архитектурата в Милос представлява лабиринт от свежо варосани квадратни къщички, с малки прозорци, залепени една до друга.
Април е добро време за посещение, преди да започнат летните жеги и преди островът да се изпълни с туристи.
6 responses to “Милос”
Г-н Динев
За пореден път съм впечетлена от вашите фотографии и обясненията към тях. Благодаря ви от сърце.
Невероятна гледка и място!
Прекрасно! Благодаря за разходката!
Прекрасно е, благодаря за споделянето! Милос ми е мечта отдавна:), а тези фотографии, подсилват още повече желанието ми. Поздрави!
Живяла съм на острова в продължение на осем години и мога да кажа, че островът е още по-вълшебен от фотографиите. Април наистина е прекрасен месец, когато всичко започва да се подготвя за туристическия сезон, уличките се боядисват в бяло и синьо, капаците на прозорците се отварят, свежест и аромат на домашна храна се носи навсякъде! Ако застанете в залива на местността Халака и погледнете към Плаките, ще видите, че къщичките и пътищата опасват самото възвишение като гирлянд, а вечерите са изумителни! Непременно трябва да посетите острова! Също така е невероятно приказен и по Коледа!
Прекрасни снимки!