Калин е най-високо разположения язовир на Балканите. Помня тази реплика от един черно-бял филм и я възприемах като художествена измислица. Язовирът си е съвсем реален и вече седемдесет години си е там, в Рила.
Районът, в който се намира язовирът, е далече от обхвата на познатите туристически маршрути. Въпреки това, от там е най-прекият път до хижа Иван Вазов. Когато преди години ходих от Рилските езера до хижата, кулата на отсрещния връх много ме впечатли. Не престанах да се чудя каква е ролята и. Върхът, с кулата, величествено се издига над езерото, като описание от някой фантастичен роман.
Тръгнах към близкия връх Голям Полич. Кулата дори си има име, нарича се Винтчето, 2520 м.н.в.
Язовир Калин е разположен върху голо планинско плато и не е толкова атрактивен.
Оставаха минути до залеза, докато наближавах върха.
От другата страна, като сълзи на великан, са накапали група езерца, наречени Воденичарски.
Слънцето, на ръба на хоризонта, се превръща в точица.
На срещуположната страна е изгряла луната.
Кулата, в целия и блясък.
Рано сутринта изпълзях отново до Черното езеро. Светлината не беше в моя полза. Колкото и величествено да изглежда на живо гледката, съвсем не е лесно да се заснеме подобаващо.
В посока на хижа Иван Вазов, огромен слънчев лъч се пронизваше през Отовишкия рид и осветяваше долината. Дори и в суровото, есенно време, когато всичко е изсъхнало, “Рилската пустиня” си е все така красива.
15 responses to “Язовир Калин”
Първата снимка и вертикалния кадър от същото място са страхотни!!!А подвижния “мотел” кола ли е?Има ли път до там?
Стига се с кола. Пътят е сравнително добър.
Супер са снимките!
Само това, че се стига до там с кола трябваше да го пропуснеш…
Страхотно! Винаги, когато снимам красиво място и после видя снимките си, се заричам да си купя приличен фотоапарат. Но хубавите снимки искат не само апарат, а и много труд и добър усет, какъвто Вие имате категорично!
Не бях чувала за този язовир.
Пропуснах – снимката с луната е много силна!
Абсолютно съм съгласен. Изключително драматична ми е някак.
Снимките са прекрасни!(има и малко фотошоп, но си заслужава). Бях там на 1 и 2-ри октомври,чудесно време и си признавам,че за пръв път открих невероятната красота на раѝона около двата върха Калин, вр. Голям Полич с Воденичарските езера/хванати са невероятно от обектива-тази наѝ-много ми харесва/, Кривото и Черното ез., за което до сега знаех,че то е яз. Калин, (не бях ходила до там), но вече го видях и истинския язовир, горе от другата страна-човек учи докато е жив.
Evgeni,mnogo haresvam rabotite ti!Iaz.Kalin se sreshta chesto v krastoslovicite.Nikoga ne biah go vijdal.Mislia si,che tova e tipichen izraz na megalomania i porazitelna neestetichnost.Hvarleni greshni pari za neefektivno saorajenie,’krapka’ na fona na krasivata priroda.Chudia se-koe e po-grozno-kulata(Vintcheto)ili furgona(podvijnia ‘motel’).Smiatam,che e po silite ti,ako si saglasen s men,da podemesh iniciativa tova ‘leke’ da bade izchisteno,a stenata-maskirana po podhodiasht nachin.Shte si struva parite.Inache snimkite sa prekrasni!
Красимире,сравнително късно попаднах на тези снимки и затова коментрът ми е след година и половина,но трябва да знаеш,че благодарение на язовир Калин в град Дупница няма воден режим,така че няма нищо мегаломанско и не са хвърлени пари на вятъра.
Винтчето е трафопост.
Същност язовир Калин и Черното езеро(Карагьол) нямат нищо общо. На няколко места срещам хора, които са ходили до Калин и пишат, че са били на Черното езеро, което е на може би 6-7 часа пеш от Калин и се намира западно от Смрадливото езеро и ги разделя връх Рилец 😉
Уникално място! Браво за снимките!
Да, нямат общо понеже при яз. Калин е яз. Карагьол, а не езеро Карагьол..
Вчера 1.8.2020г. тръгнах и аз да се озаря от тези водоеми намиращи се на съдейки по снимки на красиви високопланински места. Та от с. Пастра свихме на ляво и леко яваш яваш нагоре по пътчето тясно стигнахме до първата ВЕЦ. Тя е близо долу до селото. Подминахме я, апропо, там има УНИКАЛНА Волга комби, май е била линейка ама е закотвена там от минимум 30 години.. Та продължихме бавно на горе по прилично качествения път, като вече започнаха гледки като от самолет и след време стигнахме и втората, вече доооста по висока ВЕЦ, където мъж в униформа на СОТ Vip security записа номера на колата и името ми, имаше и помощник – Тара, някаква ловджийска порода. И човека направо ми каза в прав текст, че нагоре пътя става по зле и става само за автомобили тип SUV, а аз бях с обикновена лека кола. Е, продължих още малко по нагоре и на едно място обърнах и хайде обретно. Наистина нямаше смисъл. С мотоциклет, велосипед, високопроходимо мпс или с крака е варианта за достигане до най високия “автопаркинг” в България. Разминаването с други коли е доста затруднено, който ще ходи на горе трябва да го има пред вид. И последно – на слизане се разминах с високопроходим автомобил пълен и препълен с хора със спазена съответна “дистанция по между им” разбира се, и венага се сетих за седемте езера и подобните на този “ЕКО” туристически начини за изкарване на нерегламентирани средства..
Страхотни снимки!
Ще си позволя 2 редакции. Въпросната кула грешно вече от много време бива наричана Винтчето. Реално оригинално се е казвала Винчето (без Т).
Втората е, че въпросното Черно езеро се казва Карагьол. Изписвано е на няколко места като Черното езеро, нямам представа кой и защо го кръщава така, но Карагьол се е казвало езерото което е било там преди да построят язовира и така се казва той.
Поздрави и отново, снимките са страхотни!