В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Сутрин водата е по-топла от въздуха и над нея се носят пари.

В страни от езерото, слънчеви лъчи пронизват короните на дърветата.

Остатъкът от деня догаря в спокойното езеро.

С поредният изгрев, мъглата фучи из езерото, раздухвана от лекия ветрец.

И така, всичко се повтаря ден след ден, в мъгливия час.