Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

Бях си харесал едно местенце и целенасочено пътувах към него. След километри по разбити пътища и безчет родопски селца и махали ме посрещна бариера с натрапчиви знаци “Забранено за външни лица”. Като партизанин, набързо се укрих в гората, с надежда да не ме надушат горските. Отвсякъде подскачаха елени и по всичко личеше, че това е ловно стопанство. Слязох до язовира, където група чифтокопитни утоляваха жаждата си.

На отсрещната страна, в багрите на залеза, се извисява величествен връх. По форма наподобява на Рорайма, само че в умален мащаб.

Без цел и посока продължих по непознати досега родопски пътища, където се спотайват красиви селца.

Неусетно се озовах при Каньона на водопадите.

Нееднократно съм бил свидетел на есента в този край. Унило и тъжно ми се стори сега.

Отпадналостта ми през деня се оказа първия симптом на настинка, която вечерта премина в нещо като треска. По зазоряване бях в Ковачевица. Със свит стомах и ужасно гадене ми идваше да пратя на майната цялата есенна идилия и да си остана в колата.

Изненадващо, Лещен ми допадна повече.

Тук се намира популярната къщичка от глина.

Вместо да се разхождам по горските пътечки, прекарах няколко часа в спане, притиснат здраво в хватката на грипа. В транс, преди залез, бях на Стобските пирамиди.

Тук разказа трябваше да приключи…

Мъглата беше като залепнала за язовира. Малко по-далече и вече се разкъсваше.

Край Земенския манастир беше лют зимен студ.

Около Разбоишкия манастир не беше никак цветно, дори се падаше в сянка.

От западните покрайнини отклоних към Искърското дефиле.

Надвесих се над Черепишкия манастир.

Последен, за този странен ден, оставих Етрополския манастир.

Агонията (пътуването) приключи по тъмни доби в Жеравна. На сутринта с нови сили изкатерих баира към горичката откъдето, се откри приказна гледка към селцето, където пушеха комини, а в далечината мъгла покриваше всичко.

Край това димящо езерце завърши моето нетипично есенно предизвикателство.