Сравнително рядко посещавам това откъснато място. Пътят до него е толкова разбит, че малцина се осмеляват да пораздрусат колите си.

Носът е почти отвесен, но усилията да се слезе до брега си заслужават. Гледката от там с нищо не отстъпва на тази от горе.

От северната страна, чак до плажа Иракли, брегът се състои изцяло от гладко заоблени бели камъни.

Под самия нос е най-интересно, където морето изобилства от подводни и надводни скали.

Формата на отвесния бряг все едно е изсечена с длето.

Казват, че плаването в близост до носа е опасно. Тези скали наподобяват на Варварските “Дарданели”.

Колкото по-на юг отивам, толкова повече се приближавам към залеза.

От морето се подават чужди елементи – бетонни блокове.

Време е да поема обратно. Там, където завършва гърбицата на носа, навремето е имало път, вероятно използван от военните. Аз, обаче, продължавам нагоре към фара – най-високата точка.