Още една възможност да преоткрия любимата ми Стара Планина, е като подходя до някое вече познато място по различен маршрут. В случая избрах да стигна до хижа Ехо от село Розино, вместо през Рибарица или Беклемето.
Почти цяла зима в балкана липсваше снежна покривка и ето, че едва през март понатрупа малко сняг, колкото да побелее тук-там. Мръкна се, а гъстата облачност не предвещава ясно време за следващия ден.

Но да планираш времето в планината, е като да играеш на зарове – никога не знаеш какво ще се падне. Ето че на зазоряване няма пукнат облак.

Светлината променя облика на околността и по изгрев каменният параклис се озарява в златисто.

Негостоприемната довчера планина, днес разкри за кратко своята неописуема красота, в зимното мартенско утро.

3 responses to “Ехо през зимата”
Страхотни кадри отново!!
Браво!
Страхотни снимки, поздравления!