Откакто поднових стария велосипед с нов съм неудържим в изследването на Странджа по нейните безкрайни черни пътища.
В този етап разтоварих байка в село Близнак и излязох извън границите на парка на югозапад към село Белеврен. Петдесетте километра на маршрута са нагънати като хармоника и в следобедната жега изглеждат много повече.
След кратко изкачване следва дълго и стръмно спускане към село Граничар. В един момент се придвижвах изцяло на спирачки. След като подминах селото и стремглаво се спуснах по асфалтовия път започнах същинското изкачване по прекия черен път към Белеврен през рехава иглолистна горичка. Не след дълго подминах покрай долмен подобен на този в Бургас до историческия музей.
Нетипично за Странджа гората, която пресякох е иглолистна и представлява огромно сечище.
В един дол в изкуствената гора странджанци са построили параклис до аязмото.
Изкачвайки най-високата точка отново следва бясно спускане към Белеврен. В селото почти не се виждат хора, много от старите къщи са рухнали.
Селската улица е пуста, липсват и типичните за българското село домашни животни.
Белеврен е известен с долмените си, но пътя по който потеглям изглежда не е правилния. Отново навлизам в сечище – няма долмени, но има интересни дървета.
Долмените вероятно се крият в другата посока, но така и не успях да се добера до тях.
Навръщане пропуснах трудния песъчлив черен път и се върнах през селата Кирово и Граничар в началната точка село Близнак.
10 responses to “Велотур от Близнак до Белеврен”
Наистина ти завиждам за прехода. Аз смятам също да направя нещо подобно с колелото.
Следващият път пусни повече снимков материал да се радваме.
Най-накрая! От кога чакам нови фото(пи)си. 50 км с колело?? В тези жеги аз не бих се справил. Най-много ми харесва последната снимка.
Начи тва дет викат “луд умора нема, само се поти” явно е вярно за тебе с пълна сила, още повече в жегите!
Изумих се от фактът, че в тия Странджански пътеписи голяма част от местата и селата не ми говорят нищо… Явно и тук го има синдромът, че колкото повече се вглеждаш, толкова повече детайли изскачат.
М/у другото, би било добре да има по-благо асоцииране на текст и снимка, сега е малко мъгляво коя снимка с кой текст иде, особено когато снимката е по-обща.
Щях да те питам защо не качваш траковете в OpenStreetMap, но забелязах, че са без задължителните таймстампове (които не разбирам за чий им са, след като идеята е да нарисуват пътищата). Гармина ти може ли да пише таймстампове?
А инструменти за ремонт на колелото носиш ли си в такива случаи?
Но луната по снимките кърти :))
Това е най-хубавото село, което съм виждала и ходила. Ггора, чист въздух и добри хора.
Невероятно е всичко видяно тук, а колко още има… понеже тук в Кирово съм се пръкнала и аз, та много се вълнувам. Благодаря ти Евгени.
Vpechatlena sam che i drug kato men se interesuva ot tezi mesta. Belevren e rodnoto selo na bashta mi, a mama e otrasnala v Bliznak. V Belevren taka i ne uspiah da otida dokato jiveh v Burgas. Ako imate i fotosi ot Bliznak mnogo bih se radvala da gi vidia. A v Belevren skoro shte ima sreshta i tozi put shte napravia vsichko vuzmojno da go posetia, osobeno sled kato razgledah snimki te Vi.Blagodaria Vi.
Много добри снимки, Поздравления. Баща ми е роден в село Белеврен, ходил съм само веднъж в селото, прекрасно е там, чист въздух, спокойствие, добри хора и всичко си е останало от преди както си е, връщаш се назад в миналото и си представяш как са живели едно време там…При следваща възможност ще го посетя отново:)
I az iskam da vidq nqkakvi novi sveji snimki ot moeto selo Bliznak 🙂