Първият път, когато стъпих на Бакърлъка знаех, че някоя сутрин ще посрещна изгрева там. Сутринта се случи след година и три дена. Станах в четири, взех торбата с обективите и един фенер, за всеки случай, и след 30 километра бях там. За мой късмет, вместо изгряващо слънце заварих само купчина облаци. Добре, че близо до хоризонта имаше пролука в тях, та не успях да се прекарам съвсем с ранното ставане.

Изгрев от Бакърлъка на снимка е трудно да се пресъздаде. Обективи, стативи и мега-яки фотоапарати не могат да пресъздадат усещането да стоиш на тази висока канара, а долу в краката ти се ширят гора, море, полуострови, острови… Минути преди настъпването на деня всичко е застинало в очакване, морето е необичайно спокойно, рибарите тепърва напускат брега с техните лодки.

Гледката е една, възможността за заемане на различна позиция също е ограничена. Променливите са: фокусното разстояние – със сменяне на различни обективи; намаляване на времето за експозиция с възхода на слънцето.

Както споменах, посрещането на изгрева на Бакърлъка не остава безнаказано. Изщраках около 100 снимки. На този кадър…

…апарата ми каза: CF ERROR, 0 IMAGES. Жалко за ранното ставане, излезе че ще трябва да си остана само със спомена, защото едва ли ще дойда друг път на това място по това време. Но, като един истински фото-любител, носех още 1G резерва, та щракнах някоя друга снимка, да не остане идването ми напразно. Слънцето се беше промушило над облаците и в морето се виждаше пълното му отражение

Благодарение на програмата PhotoRescue успях да спася всичките RAW файлове от повредената флаш карта, за разлика от десетина други програми, които ми връщаха само омазани джейпези или мислеха по няколко часа, след което решаваха, че нищо не може да се възстанови.

Интересна гледка бяха стелещите се облачетата мъгла под Бакърлъка, като малки езерца насред гората.

Безпощадният Бакърлък не се успокои само с изтриване на снимките – в покритите с роса храсталаци високи над метър към мястото на изгледа е скрил коварни гадинки. Една от тях намерих впита отстрани на кръста ми – огромен кърлеж, който здраво се беше засмукал и всичко в радиус от него беше възпалено. В спешното отделение неприветлива стара дама на рецепцията ми се скара, че трябва да отида в отделението на личния си лекар, в десет вечерта. С кърлежа се понесохме към дежурния лекар, който реши въпроса с една нагорещена пинцета и врътване в посока обратна на часовниковата стрелка. Може да е мой късмет, може да има нещо особено около това място, но ходенето ранно сутрин там определено крие риск.